Всъщност единствените ми въпроси бяха защо има хора, които са щастливи, очарователни, любовни с цялото битие, а аз не съм? Или някъде съм, пък на повечето места не съм?
Исках да намеря причината, за да мога да я владея и да трансформирам себе си.
И преди Хъбърт съм знаела доста неща на интуитивно ниво, той просто ми ги разшири, даде техники и думи, с които да обяснявам онова, което преди чувствах мъгляво.
Та не съм вярвала, че съм нещастна, знаех го. И сравнявах с щастливи и течащи хора и виждах, че аз не тека.
На принципа на самовнушението не можах да се оправя толкова години, а не ми се чакаха животи, както ми предлагаше медитацията...
Не забравяй, че има и морков, и тояга. Всички, цялото човечество говори за моркова... и всеки твърди, че пранги няма, че те са нереални...и пак питам все пак-за 2000 години колко хора хапнаха моркова и колко хапнаха дръвцето.
Отговорът на въпроса КАК се крие в отговора на въпроса ЗАЩО огромна част от човечеството яде дръвцето, като нищо не им било пречело да ядат моркова.
Много прагматично подхождам по въпроса, ама....така съм си...

Keep walking!