Ти го превъртя през любов, вяра, нам си още какво...
Остави го Исус, става въпрос за цялото човечество. Просто в един момент ми хрумна гениалната мисъл, че не може човек все да се стреми толкова хиляди години към щастието и все да не може да го постигне. Има нещо много гнило в тая работа. Всеки казва-лесно е, обичайте се.
И милиарди нещастни, неспокойни, не са себе си, нямат мир и хармония в себе си.
Значи има нещо, дето пречи. На прав път ли съм?
Засега най-доброто виждане за пречки видях в процесинга-аберации, инграми, Фанч говори за обединяване на противоположностите и събиране на изгубените насам-натам части.

Чат ли си какво имам наум? Ако беше толкова лесно да обичаме, щеше да е много по-голям процентът от хора, които обичат и са щастливи. А сега са единици и на повечето все нещо им куца.

Другият извод е верно да са ни сложили импланти някакви извънземни примерно...едни такива мааалки преградки, неуловими и на пръв поглед дребнички и абсолютно несъществени...примерно един лагер летен в пети клас, раничка от някакво сополиво момче, ама такава раничка, дето цял живот да те мъчи и да не ти позволява да мръднеш встрани от нещастието.

Какво ще кажеш по въпроса? С преградите толкова несъществени, че гордите и велики хора даже и не ги забелязват, а в същото време със страхотна ударна сила върху живота?

Keep walking!