Уф, как не обичам да ставам ексхибиционистка...еле в най-съкровенното ми...
Любовен проблем, естествено...знаеш ли жена да има по-голям проблем от тоя?
Ходих няколко месеца като болна, благодарение не само на нещастна любов, ами и на допълнителни фактори-изобщо максимално утежнени обстоятелства, не ми се говори повече.
Раната боли, не смея да я пипна. От друга страна почвам да мисля като смислов и се оказва, че такъв триъгълник не ми се случва за първи път в живота, макар и третата персона да не е играла точно същата роля.
Примерно мъж, свекърва и аз.
и други...
Та има повтаряемост. Повтаряемостта говори за кармичен ненаучен урок-това от Верищагин съм го научила. И от него има много да се учи...
Ха така...хайде сега да видим урока...
Нали съм окултистка и ошовистка и хуанистка в едно, та там търся отговорите. Месеци наред. А раната ми продължава да се човърка. Всичко ми е от егото...от чувството за собствена значимост....от мои разбирания и високомерие...да, ама раната не минава.
Трябва нещо да науча от тоя урок, ама какво-не разбирам...мотая се като муха без глава...като болна муха без глава...
Черпя информация от цялата световна банка с информации, чета, слушам, питам...тц, не става...
Та попаднах на Менсинг и техниката му за прочувстването.
Накрая.
А какво ми даде тази техника? Разбиране.
Усещанията са в основата на всичко. Чувствата трябва да се прочувстват, а не да се анализират аналитично.
Когато ги анализираш, умът ти носи вода от деветдесет кладенеца и ефект никакъв.
Менсинг казва така-усещането има свое собствено смислово значение. Смисълът на едно усещане си го знае само въпросното усещане. Ние обаче не смеем да се отпуснем на усещането, защото е твърде болезнено, и затова философстваме.
Изобщо в един и същи кратък период от време от много места ми се подаде тази информация-че усещанията стоят в основата на реалността.
Значи ако изчувстваш докрай дадено чувство, първо то успява накрая да ти предаде смисловото си съобщение-демек причината, поради която наистина съществува. И тази причина е ама тотално различна от ония причини, които ти подава услужливо умът и с това те праща в девета глуха да се бориш с вятърни мелници.
И второ-пълното прочувстване на усещанията ги освобождава завинаги от теб. Те си тръгват и повече не те притесняват.
Значи става така-имал си някога нещастна любов, тя ти е причинила болка, ти не си приел тази болка и си я стопирал нейде в периферията си. След това продължаваш да живееш с илюзията, че това е минало и времето лекува. Минават години и се появяват обстоятелства, които активират същата стара рана отново. Защото тя не е заздравяла. Обстоятелствата са само бегло сходни с онези, при които си получил раната, но ти вече се държиш съответно на раната, а не на настоящите обстоятелства. Отстрани погледнато се държиш неадекватно.
Трябва да се намери оригиналът, моментът, в който си получил раната и да се изчисти от емоционален заряд.
Иначе ще си хванат в паяжината на емоционалната болка от някаква нещастна любов, която ти се е случила в пети клас на летен лагер-та така цял живот...

Keep walking!