О, помня го Валентин, как да не го помня...аз бях отностелно нова тогава в клубовете и помня как ти ме ръчкаше, че се било появило ново мезе и да ходим да го дъвчем. Дори цяла една събота го дъвкахме и си хихикахме...
Миина много време оттогава, Валсодаре, и аз полека лека установих, че идеята да си търсим мезета е нерационална. И започнах да търся не мезета, с които да си замезвам, а хора, с които да мога да съзидавам.
Ти обаче остана на онова ниво.

Keep walking!