Доколкото разбирам въпроса Ви вероятно става въпрос за душата и личността, която определя до голяма степен характера на човека. Ще си позволя да използвам откъси от книгата на Алис Бейли - "Посланията на Тибетеца", защото смятам, че там достатъчно подробно са описани и двата термина.

42. ДУШАТА
(1) Материята е средството за проява на душата на това поле на съществуване; душата е средството, на едно по-високо поле, за проява на духа, а трите са триединство, синтезирано от живота, проникващ във всички тях. Душата се разгръща, използвайки материя-та, и намира своята кулминационна точка в човешката душа. (4 - 13/4)
(2) Душата е все още една непозната величина. Тя всъщност няма място в теориите на академичните и научните изследователи. Тя не е доказана и дори уче-ните без предразсъдъци я смятат за възможна хипо-теза, за която липсват доказателства. В съзнанието на човечеството съществуването й не е прието за факт. Само две групи хора я признават като истина - едните са лековерните, неразвитите и детински настроените хора, които, израснали със свещените книги на света и бидейки религиозни настроени, приемат постулираното от религията - като например душата, Бог и безсмър-тието, - без да задават въпроси. Другите са сред онази малка, но постоянно увеличаваща се група от Познаващи Бога и действителността, които познават душата като истина от собствения си опит, но са неспособни да докажат по задоволителен начин съществуването й на хората, които признават само онова, което конкретният им ум може да схване, да анализира, да разгледа кри-тично и да изпробва. (4 - 17)
(3) Душата е качеството, проявено от всяка фор-ма. Тя е онова фино нещо, което разграничава един елемент от друг, един минерал от друг. Тя е неосезае-мата същинска природа на формата, която в растител-ното царство определя дали да се появи роза или цвет-но зеле, бряст или кресон; това е един вид енергия, разграничаваща различните видове в животинското царство, и прави един човек различен от другите по външен вид, по нрав и по характер. (4 - 33/4)
(4) Душата... е нито дух, нито материя, но е връз-ката между тях. Душата е посредникът между тази двойственост; тя е средният принцип, връзката между Бог и Неговата форма. Следователно душата е друга дума за Христовия аспект, независимо дали в природа-та или в човека... Душата е формоизграждащият ас-пект и е онзи привличащ фактор във всяка форма... който придвижва всички Божи създания напред по пъ-теката на еволюцията, от царство в царство, към край-ната цел и величествения завършек. (4 - 35)
(5) Качествата, вибрациите, цветовете и отличи-телните черти във всички природни царства са душев-ни, качества... Качествата са създадени посредством взаимодействието на чифтовете противоположности, духът и материята, и влиянието, което те оказват по-между си. (4 - 36)
(6) Душата на човечеството е не просто едно съз-дание, свързващо духа с материята и посредничещо между Монадата и личността, а тя изпълнява една уникална функция на връзка между по-висшите три при-родни царства и по-нисшите три. (4 - 47)
(7) Аз... искам да уверя своите събратя спътници, че прелитащите обекти на сетивата са тривиални и без стойност в сравнение с възнаграждението, тук и в този живот, за човека, който се стреми да слее всекидневно-то си съзнание с това на собствената си душа. Тогава той навлиза в общност на души и не е самотен. Единствените периоди на самота са резултат на погреш-на ориентация и придържане към онова, което прикрива виждането и така запълва ръцете, че те не могат да уловят т. нар. „скъпоценен камък в лотоса". (4-90)
(8) Светлината на душата е като огромен прожек-тор, чийто лъчи могат да се насочат в много посоки и да се съсредоточат на много нива. (10 - 144)
(9) Външната дреха на душата (физическа, жизне-на и психична) е част от външната дреха на Бог.
Самосъзнаващата душа на човека е във връзка с душата на всички неща. Тя е интегрална част от всемирна-та Душа и поради това може да осъзнае съзнателната цел на Божеството; може разумно да съдейства на Божията воля и по този начин да работи с плана на Еволюцията.
В далечно бъдеще човешкият дух ще свърже чо-века с онзи аспект на Бога, който е трансцендентален, и по този начин всеки син на Бога рано или късно ще намери пътя си — уединен и замислен - към този цен-тър отвъд ограниченията на слънчевата система, в кой-то обитава Бог. (14 - 58)
(10) По всички тези различни начини ще се съберат доказателства за душата. Има обширно поле за действие във връзка с натрупването на тези свидетелски показания и данни. При обучението на по-висшите типове хора в използването на силата на душата и способностите на душата и при квалифицирания контрол на този механизъм ще се ввди, че породените доказателства са от толко-ва висш порядък и ще бъдат представени така научно, че ще бъдат считани за притежаващи същото значение и същата убедителност, както и всички възгледи, предста-вени от нашите водещи учени в различните области на изследване днес. Не след дълго изследването на душата ще бъде до такава степен прието и уважавано, както и проучванията върху всеки научен проблем, като напри-мер изследванията на природата на атома. Изучаването на душата и законите, които я управляват, в скоро време ще завладее вниманието на най-добрите ни умове. След време новата психология ще достигне до доказване на нейното съществуване, а успоредната интуитивна и инс-тинктивна реакция на човечеството спрямо грижите на душата, произлизащи от невидимата страна на живота, неизменно и с успех ще докажат съществуването в чове-ка на духовно създание - с всестранна мъдрост, безсмъртно, божествено и съзидателно. (14 - 104/5)
(11) Човечеството е проявление на два аспекта на душата - животинската душа и божествената душа, -които, като се съчетаят и споят в човека, съставляват човешката душа. Това е причина за специалните проб-леми на човека, а тези два аспекта го въвличат в дъл-гата борба, завършваща с освобождаването на божест-вената душа чрез възвисяване на животинската душа. В тези думи се крие много храна за размисъл. (14 - 248)
(12) На полето на съществование на душата няма разделение. Няма „моя душа и твоя душа". Само в трите свята на илюзията и на майа мислим от гледна точка на души и тела. (15 - 116)
(13) Тази радост и спокойствие не са астрално със-тояние, а реакция на душата. Тези качества не се пости-гат в резултат на възпитаване на емоционалната приро-да, а се изявяват като естествена, автоматична реакция на душата. Това е възнаграждението за постигнатата по категоричен начин хармония. Тези две качества на ду-шата - спокойствието и радостта - са показателни, че душата, егото, Единият, Който стои сам, контролира и доминира личността, обстоятелствата и всички обкръ-жаващи условия на живот в трите свята. (15 - 200)
(14) Последователят разбира, или се научава да разбира, че той не е това или онова, а самият Живот. Той не е физическото тяло или емоционалната му натура; той не е в крайна сметка (съвсем окултен из-раз) умът или онова, чрез което познава. Той научава, че трябва да се издигне и над това и да го замени с разумната любов (която е възможна единствено когато умът е развит) и започва да осъзнава себе си като душа. По-късно идва онзи ужасен „момент във време-то", в който, увиснал в пространството, той открива, че не е душата. Тогава какво е той? Точка от божест-вена динамична воля, съсредоточена в душата и дости-гаща до осъзнаване на Съществованието, използвайки форма. Той е Воля, владетелят на времето и организа-торът - и на време, и на пространство. (18 - 107)
(15) Мощта, притежавана от онези, които се стре-мят да живеят като души и са във връзка с душата и със света на духовната действителност, е съвсем несъ-размерна със забелязаното усещане за сила и полезност. Полагайки усилия да използвате конструктивно и безко-ристно духовната сила, вие сте много по-могъщ, откол-кото съзнавате.
(16) Трябва да се научите винаги да мислите едни за други като за души, а не като за ограничени човешки същества. (5 -12)
(17) По тази причина живейте винаги над физическо-то си тяло, пренебрегвайки това как се чувствате и стре-мейки се да обитавате колкото е възможно по-далеч, като будното ви съзнание е съчетано и споено с това на душата. Дори и ако не я чувствате, знайте, че тя е там. (5 - 429)
(19) Доколкото човек се намира под влиянието на душата, а след това под контрола на душата и накрая -в отьждествяване с нея, само дотолкова той ще се приближава към центъра на сливане. Като се увеличава любовта ви към човечеството, а интересът ви към сами-те вас намалява, вие ще се придвижвате към онзи цен-тър на светлина и любов, където Учителите съществу-ват духовно.(5 - 682)
Вж. също: „Егото" и (6 - 67, - 289)

43. ЕГОТО (ДУШАТА)
(1) В продължение на дълъг период животи Егото практически не съзнава Личността. Магнетичната връз-ка съществува, но това е всичко, докато дойде времето, когато личният живот достигне точката, при която има да добави нещо към съдържанието на ка-узалното тяло - тяло, което в началото е малко, без-цветно и незначително. Но настъпва часът, когато започват да се носят съвършени камъни от камено-ломната на личния живот и се вписват първите цветове от човека, строителя и художника. Тогава Егото за-почва да обръща внимание, в началото по-рядко, но с нарастваща честота, докато се появят животи, при ко-ито Егото определено се занимава с покоряването на нисшето себе, с разширяването на канала за връзка и с предаването към съзнанието на физическия мозък на истината за неговото съществуване и на неговата цел. Веднъж щом това се постигне и преминаването на вът-решния огън се извършва по-свободно, животите се посвещават на стабилизирането на това впечатление и на формирането на вътрешното съзнание като част от съзнателния живот. Пламъкът се разпространява все по-надолу, докато постепенно различните носители се подредят и човекът стъпи на Пътеката на Изпитанията. Той все още е в неведение какво го очаква и съзнава само необузданата и искрена аспирация и вродения бо-жествен копнеж. Той е готов да бъде добър, копнее да знае, и винаги мечтае за някой или нещо по-висше от него. Всичко това е подкрепено от силното убеждение, че служейки на човечеството, ще достигне до мечтана-та цел, идеалът ще стане действителност, стремежът ще бъде удовлетворен, а аспирацията ще се превърне в истина.
Йерархията започва да предприема действия и да го ръководи, както бе посочено по-горе... Досега Учителите само наблюдаваха и напътстваха, без опре-делено да се занимават със самия човек; всичко е било оставено на Егото в собственото му поле. Егото подчинява всички усилия, за да се ускори вибрацията и да се накарат често бунтуващите се по-нисши носи-тели да откликнат и да достигнат бързо нарастващата сила. До голяма степен това е въпрос на усиления огън или топлина и на последвалото увеличение на вибраторния капацитет. Егоичният огън расте все повече, докато работата приключи и пречистващият огън се превърне в Светлината на Озарението. Размишлявайте върху това изречение. Каквото е горе, това е и долу; на всяко стъпало на стълбата процесът се повтаря; при третото посвещение Монадата сама започва да съзнава Егото. Тогава работата се извършва по-бързо, поради великолепния материал и тъй като съпротивлението е фактор в три-те свята, но не и другаде. (2 - 35/7)
(2) Факторът на периодичността. Въплътените и невъплътените егота се различават и са способни да извършат различна дейност. Онези егота, чиито отраже-ния са въплътени, са по-ограничени, отколкото другите, които не са. Нещата са почти такива, сякаш Висшето Себе е насочено надолу, по своя воля ограничено в триизмерно съществование, докато невъплътените егота не са ограничени по този начин, а работят в други насоки или измерения. (2 - 38)

74. ЛИЧНОСТТА
(1) Личността е тройна комбинация на сили, влия-ещи и абсолютно контролиращи четвъртия аспект на личността, който е плътното физическо тяло. Трите личностни типа енергия са: етерното тяло, което е но-сителят на жизнената енергия, астралното тяло, носи-тел на чувстващата енергия или на усещащата сила, и менталното тяло, носител на разумната енергия на волята, която е предназначена да бъде доминиращият градивен аспект... Тези сили съставляват нисшия човек. (15 - 8)
(2) Напредъкът на човечеството се извършва от едно осъзнато интегриране към друго. Човек ще бъде цялостен обаче, когато достигне сферата на съзнание-то. Това е важно твърдение. Може да се отбележи, казано грубо и най-общо, че:
1. По времето на Лемурия човечеството е постиг-нало интегриране на жизненото или етерно тяло с фи-зическото тяло.
2. По времето на Атлантида към вече постигната-та цялост човечеството е прибавило още една част, тази на астралната природа, и определено е възникнал психичният човек. Той бил изпълнен с живот и същев-ременно чувствителен и откликващ на околната среда в по-всеобхватен и по-специализиран смисъл.
3. Днес, във времето на нашата арийска раса, човечеството е заангажирано със задачата да прибави и друг аспект - ума. Към достигнатите жизненост и чув-ствителност той енергично прибавя разсъдъка, умстве-ните възприятия и други качества на умствения и мис-ловен живот.
4. Напредналото по Пътеката на Изпитанията чо-вечество съчетава тези три божествени аспекта в едно цяло, което наричаме личност. Понастоящем стотици хиляди се намират на тази Пътека и действат, осезават и мислят едновременно, правейки тези неща една дейност. Този личностен синтез се осъществява на Пътеката на Последователите, под напътствията на обитаващата същност, духовния човек.
Тази интеграция представлява хармонизация и ко-гато човек я постигне, той преминава след време през процес на преориентация. Това му разкрива, когато той бавно променя посоката си, още по-голямата Цялост на човечеството. По-късно, по Пътеката на Посвещението, във виждането му ще се появи Целост-та, от която човечеството е само една проява. Това е субективният действителен свят, в който определено започваме да навлизаме, когато станем членове на Божието Царство.
5. По Пътеката на Изпитанията, макар и само в по-късните й етапи, той започва съзнателно да служи на човечеството посредством своята интегрирана лич-ност и по този начин съзнанието за по-голямата и по-обширна цялост постепенно измества индивидуалното му отделено съзнание. Той знае, че е само частица.
6. По Пътеката на Последователите продължава процесът на интеграция в Божието Царство, Царството на Душите, докато се осъществи третото посвещение.
Различните интеграции се осъществяват посредст-вом някаква определена форма на дейност. Първо, слу-жене на личността, користна и самостоятелна, при което човек жертва много заради собствените си желания. След това настъпва етапът на служене на човечеството и накрая - служенето на Плана. (15 - 350/1)
(3) Тази фраза „смъртта На личността" съдържа в себе си и две допълнителни значения:
1. Може да означава смъртта на физическото тя-ло, която неизбежно се следва от два етапа - смърт на емоционалния носител и последващото го разсейване на временната и постоянно променяща се форма, при-ета по време на въплъщението от умствената енергия.
2. Субективната и мистична „смърт на личност-та" . Тази фраза обозначава пренасочването на главната посока на разпределение на енергията от личността (оп-ределено център на силата) към душата (друг несъмнен център). (16 - 17/8)
(4) Трябва да се има предвид, че животът на личността се разделя на следните фази:
1. Бавното и постепенното й изграждане в течение на дълъг период от време. В продължение на голям брой цикли на въплъщения човек не е личност. Той е просто един от масата.
2. На практика на този етап няма съзнателно отъждествяване на душата с личността. Душевният аспект, който е скрит в обвивките, много, много дъл-го време се ръководи от живота на тези обвивки, като присъствието му бива усещано само чрез т. нар. „глас на съвестта". С напредването на времето обаче активният живот на личността постепенно се засилва и координира от енергията, бликаща от венчелистче-тата на познанието на егоичния лотус или от разумната, възприемаща природа на душата на собст-веното й поле. Рано или късно това предизвиква ин-теграцията на трите по-нисши обвивки в една функ-ционална цялост. Тогава човек е личност.
3. Животът на личността на вече съгласувания индивид продължава да съществува още голям брой животи и също се дели на три етапа:
а. Етапът на доминиращия, агресивен живот на личността, обуславяй в основни линии от типа на него-вия лъч, като по природа този етап е себичен и много индивидуалистичен.
б. Преходен етап, в който се разгаря конфликт между личността и душата. Душата започва да се стреми да се освободи от живота на формата, но в края на краищата личността е зависима от жизнения принцип, предоставен й от душата. Казано с други думи, започва конфликтът между душевния лъч и личностния лъч, войната между два фокусирани ас-пекта на енергията. Тя ще завърши при третото посвещение.
в. Контрол от страна на душата е последният етап, водещ до смърт и унищожение на личността. Тази смърт започва, когато личността, Пазителят на Прага, застава пред Ангела на Присъствието. Тогава светлината на слънчевия Ангел заличава светлината на материята.
Фазата на „контрол" се обуславя от пълното отьж-дествяване на личността с душата. Това е обръщане на дотогавашното отъждествяване на душата с личността. Това имаме предвид, когато говорим за тяхното интег-риране - двете сега вече са едно. (17 - 506/7)


Книгата Посланията на Тибетеца Том I в електронен вариант може да бъде намерена на адрес: http://www.spiralata.goto.bg/.

Относно развитието на личността и душата съществуват определени техники (от окултната медитация), които са лесноосъщесвими и безопасни, и които значително могат да подпомогнат развитието на личността и осъществяването на контакт с душата. Ако желаете да научите повече за тях или ако възникнат някакви въпроси можете да ги изпратите на адрес: oneworld@abv.bg