На никой на кой да е - да ти се причуват гласове е психическо заболяване, а не духовно изживяване. Това е символично описание на преживяване, което не може да се изкаже в еднозначен, буквален смисъл - всеки, който е приел Христа, всеки който е бил кръстен с вода, така както действително се прави посвещението, чува този глас. Там на брега на реката се е случило общо преживяване - всеки е видял нещо да слиза като гълъб. Гълъбът е един от най-старите символи на чистота, тишина и хармония - достатъчно е просто да медитираш, да съзерцаваш как се спуска някой гълъб и ще разбереш защо символизира мир. Отварянето на небесата описва отварянето на човеците - Исус, Йоан и другите, които са присъствали, фактически небесата винаги са отворени, човекът е този, който е затворен, от небесата постоянно вали благословия, но човеците сме като гърне обърнато с дъното нагоре.
От едно толкова красиво, простичко и поетично описание на посвещението, правите едни глупави логически каламбури, които се чудите после как да досътворите с още по-големи небивалици - чували били гласове ...... четете я тази библия със сърцата си, свещените книги се четат с много сърце, като поезия, като любовно преживяване, за какъв чеп им е да пишат за някакви гласове, като са чули глас и какво от това, какъв е изобщо смисъла на този пасаж, да доказва Бог ли или може би Исус.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
|