Разликата е много-много тънка.
И за мен тя е именно в това който и да е друг - различен от мен самата - да смята, че 'другояче' бих била по-щастлива. Може да са родителите ми, може да е сестра ми, може да са приятелите ми. Но никой от тях не е мен. И може да предполага какво ли не относно моята същност и кое ме прави щастлива - но не може нито да знае това, нито да ми дава оценки.

За мен съществува нещо, което аз наричам 'първо правило': не вреди!
И го спазвам, в смисъл старая се да не оценявам хората около себе си, старя се да не мисля вместо тях, старая се да ги приемам.
Не казавам, че винаги успявам - напротив... Често ми се случва да се издъня с гръм и трясък и с най-добри намерения...

Да, важно е хората да споделят мислите и чувствата си. Но е важно също и как го правят.
Имам съвсем пресен пример със сестра ми. Знам, че тя е преизпълнена с най-добри намерения към мен и прави всичко, за да съм ОК. До тук - нищо лошо :)
Обаче - сега съм болна... и преди 2 дена страшно ме болеше главата. Но не мога да пия аналгетици, защото съм алергична към тях. Тъ, оплаквам й се аз, че ми е зле поради главоболието. Тя отива до аптеката да ми купува лекарства - след изричното напомняне да внимава. Купува нещо, дава ми да го пия - и аз след 15 минути започвам да се изривам, да се чеша и да усещам как ми надебелява езикът... Добре, че вкъщи винаги има Кларитин. Когато се посъвзех, я питах: ти видя ли дали лекарството има аналгетици? Тя ми казва: видях, че има, но нищо друго не предлагаха, пък тебе толкова те болеше главата...
За една бройка да ме гътне, защото е била убедена, че е наясно какво е за мое добро!
Вярно, ако беше успяла - главата щеше да спре да ме боли... Но дали това е начинът?!?

Повярвай ми, да не оценяваш непрекъснато всичко около себе си не води непременно до загуба на логиката. Има ли според теб логика в поговорката "Всяко зло - за добро"? Ако има, значи, не е невъзможно :)
А когато става дума за хора оценяването им на всяка цена води или до липсата на вярна представа за човека, или пък зорлем го натиква в роля, която да е принуден да доказва. Защото опровергаването определно не е по силите на всеки... Това 'добро' ли е?

А защо всички религиозни вярвания на този свят не ги приемем като различните страни на едно зарче, примерно? Според това от коя страна го гледаме - такова и число ще видим. Само ако го отдалечим достатъчно от очите си, бихме видели, че то е нещо цяло... И тогава спорът твоето число ли е вярното или пък моето число - просто ще стане излишен. Ще разберем, че - колкото и да са ни различни числата - и ти, и аз виждаме правилно.
На едната му страна може да е християнството, на другата хиндуизмът, на третата ислямът, на четвъртата юдаизмът, на петата - будизмът, на шестата - езичеството...
Защо не?!?

Иначе - ние си мислим, че мюсулманите не познават истината, те си мислят същото за нас. И какво?
Аз си мисля, че ти не познаваш истината, ти си мислиш същото за мен. И какво?
Някой си мисли, че знае какво ще ме направи щастлива, аз си мисля, че знам какво ще направи него щастлив. И какво?
Резултатът е един: по цялата ни Земя НЯМА ни любов, ни мир... Може би защото са малцина тези, които ги имат у себе си...

Моята представа за любовта е да те попитам: ти какво мислиш, че ще те направи щастлива? А защо точно това?
И, ако мога да ти го дам - да ти го дам. Ако не мога - да си вървя мирно по пътя. Рано или късно ще срещна някого, за когото щастието ще е нещо, което аз мога да му дам. Или пък той - на мене. Но не защото някой от двама ни си мисли, че знае какво е - а защото сме се питали и знаем точно какво е.

Да, приемането на човека не означава автоматично да се приеме всичко, което този човек прави. Но възгледите, убежденията, ценностите и особеностите - какво ни пречи да ги приемем? Те са, каквито са, докато не преминат в действие - и то във вредящо другиму действие. Аз нямам проблеми да приема човек с възгледи, които изключват частната собственост, примерно. Но няма да приема действията му, ако този човек тръгне да убива някого, защото е 'за' собствеността...
В този смисъл, трудността при приемането на един фикус, да речем, е нищожна - защото фикусът не прави нищо, което да се натъква на неодобрение. Трудността започва там, където започва и правенето на нещо от някого, което на нас просто не ни харесва.
Аз много си обичам Котката. Но, когато е в период на разгонване и вие с все сила по цели денонощия, ми е адски трудно просто да я приема... И не си говоря с нея по цяла седмица, докато не й мине. Когато пак ми стане 'удобна' - мъркава, тиха и гальовна - тогава никакъв проблем нямам да я приемам, да я обичам и да й се радвам. Защо ли?!?
Не случайно в един от предишните си постове и аз казах, че приемането е истинско, когато е 'въпреки'... и повтарям пак, че приемането на човека не означава автоматично приемане и на всичките му действия - особено когато са вредящи.
Тук май сме на сходни позиции :)


Не ми казвай, Джеми, че и ти никога не разсъждаваш така ...
Не ми казвай, че да ме обичаш, ще означава да приемеш и цялото ми отношение към живота за вярно и нормално. Не ми казвай, че никога не разсъждаваш в нормите - истина и лъжа, черно и бяло ...

В нормите истина и лъжа определено разсъждавам. Но имам склонността да проверявам кое какво е, преди да взема окончателно решение. Правя разлика между това някой да ме излъже умишлено - за да има изгода за себе си или пък за да навреди на мен, и това да го направи поради незнание и неинформираност по определен въпрос.
Но в нормите на черно и бяло не искам да разсъждавам. И правя много неща, за да го избегна. Все пак, може ли да се мисли, че всички християни се стремят към изчистване от греховете си? Само защото са християни?
А пък всички друговерци не го правят? Само защото са друговерци?
Ако може... ще е страшно...
И да - обичам ли те, ще приема цялото ти отношение към живота. Но не като вярно или нормално, а просто като твоето отношение. Което не значи, че ще приемам и/ или одобрявам всичко, което ти правиш.
Ако носиш стари дрехи в дом за изоставени деца - и ще приемам, и ще одобрявам.
Ако даваш пари на просяците по улицата - ще приемам, но няма да одобрявам.
Ако опиташ да убиеш някого - нито ще приемам, нито ще одобрявам.

П.П.: Дано аз да не съм досадила...

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...