Сега си представи обърнатият вариант: ти се омъжваш. С ясното съзнание, че съпругът ти не е застрахован след време да се влюби в друга жена - и да избере нея пред теб (макар че не знам кой се жени с идеята, че е само за да се раздели с половинката си...). Обаче се случва така, че съпругът ти наистина се влюбва, само че в друг мъж.

Как ти се струва? Няма ли да го приемеш по по-различен начин, отколкото ако е друга жена? А ако знаеш предварително, че той е бисексуален - дали изобщо би се омъжила за него, колкото и да се обичате?

Или пък ти... Представи си, че на теб ти се случи да се влюбиш не просто в друг човек - ами и този човек да е жена? Ще ти бъде ли по-лесно да кажеш на съпруга си, че си избрала нея пред него? Или ще ти е по-лесно да му кажеш за друг мъж?

Гаранции няма никакви и за никого. А аз поне имам предимството да съм наясно със себе си и със сексуалността си. Това е по-различното на положението при мен. Не бих искала да лъжа партньора си - независимо дали е мъж или жена - че съм хетеросексуална (ако е мъж) или пък хомосексуална (ако е жена).

А другото, за което ме питаш, вече се отнася към съвсем различен проблем: дали съм моногамна във връзките си или съм полигамна. Т.е., дали един партньор (независимо от пола му) ми е напълно достатъчен, или не е.

Аз на този етап съм моногамна. Когато съм с някого - съм само с него. Такава е потребността ми. Ако партньорът ми е мъж - аз съм само с него и няма други, без значение мъже или жени. Ако партньорът ми е жена - същото е, тя е единствената, с която имам интимна връзка.
С малки изключения, връзките ми надхвърлят средно по 2 години. И пак с малки изключения, между отделните ми връзки има поне 2-3 месеца пауза.
Мисълта ми е, че не скачам от човек на човек заради единия спорт 'да имам връзка'... Имам връзка тогава, когато намеря подходящ човек - и аз да го искам, и той мене.

Да, познавам омъжени бисексуални жени. Познавам и омъжени лесбийки. И повечето имат деца. Също повечето крият от съпрузите си сексуалността си. И не са никак щастливи, то е видно и с просто око. Отстрани погледнато имат всичко според стандартите на обществото за щастие - но погледнато вътре в тях има празнина... Защото по една или друга причина не могат да си позволят да бъдат себе си. И това са жени, които на практика са в постоянна изневяра към съпрузите си - с други жени. Което е тъжно.
Познавам и едно изключение: жена, която е казала на мъжа си, че е бисексуална - и той я е приел точно такава. Имат и дете. Мисля, че тази жена е щастлива... Не й се налага да лъже нито себе си, нито него. И мисля, че между нея и мъжа й съществува наистина доверие. Не знам дали им е по-лесно, отколкото на другите, но знам, че им е по-леко..

Надявам се да съм ти отговорила на въпросите :), за които благодаря, че си ми ги задала. Ако не съм - питай ме пак. Ако имаш други въпроси - също. Ако не мога да отговоря на нещо - ще си призная... :)))

...а емоциите са 'сиренцето' в капана на реалността...