Въпросът Ви е интересен наистина, но ми се струва, че не би трябвало да се изчерпи само със страната на окачане.
Напълно основателно може да се разшири с колко икони и на кого.
Все по-малко православни християни продължават благочестивата традиция да устройват у дома си молитвен кът, а това не е никак без значение. После, възниква въпросът колко икони да имаме в молитвения си кът? Една, две или повече.
Според мен, най-малко три - на Спасителя, на Св. Богородица, на светеца, чието име носим.
Някога, иконите са били и семейно наследство. При венчавка, родителите благославяли детето си с икона.
При влизане в нов дом, някогашните благочестиви християни влизали първом с иконата. Не само с каква да е икона, но осветена по специално молитвено последование.
И така, най-често в източния ъгъл или на източната стена се поставя иконата или ДОМАШНИЯТ ИКОНОСТАС с горящото ако не всеки ден, то поне в празнични дни - кандилце.
В някои домове ще се видят безразборно окачени икони по всички стени и то не говори за същинско благочестие на домохазяите, а по-скоро за кич и бездуховност.
Първом, всеки православен християнски дом, бидейки сам по себе си "малка църква", би трябвало да има и своя молитвен кът, пред който да се изпълват ежедневните молитвени правила.
Вярно е, че Св. Писание ни призовава да се молим на Бога на всяко място и по всяко време, но този молитвен кът е от значение за благочестивия православен християнин. У дома си той трябва не само да има икони като своеобразна ДЕКОРАЦИЯ, а действителна ежедневна молитва.
Домашните иконостаси могат да бъдат различни. Това зависи от духовното разбиране на човека.
Както в иконографското изкуство пуска корени пошлостта и кичът, така и в духовните ни разбирания. Трудно ми е да възприема гръцката духовна практика с електрическите кандила. Струва ми се че нещо изкуствено, панаирджийско има, а не духовно настройване.
ИКОНАТА е око в духовния свят. Притежанието й с нужното благоговейно чувство е съприкосновение с преобразения райски свят. Съзерцанието на иконописния образ би трябвало да ни обогати духовно. Ето защо е от значение каква иконографска творба ще имаме пред себе си - според установените църковни правила или според пошлостта на съвременния пазар с религиозни елементи, затъващ в духовното невежество или осакатяващ полета на духа.
Виждам че по-горе някой анонимен е дал откъс в превод на български език от книгата на Сергей Владимирович Алексеев
Редактирано от Prokimen на 17.02.05 23:57.
|