МНого голяма част от заблудите в които живее човек сам си ги създава, и те са по-страшни защото вярва че са чистата истина.
Лъженето е двустранен процес. Хем другият те лъже хем ти позволяваш да бъдеш излъган.
А ИСТИНАТА и цялата истина едва ли някой я знае.Пък дори и да я знае няма никаква гаранция че може да ти я каже.
Самите думи са многозначни и той/тя може да каже едно а ти да разбереш друго.

Има комуникация която е отвъд думите където е много трудно да те излъжат.
Но аз не мога да общувам с всички по този начин.

А .. в този ред на мисли ... мога да споделя малко опит.
Познавах човек който беше открит с мен и споделяше всичко което мисли и чувства. Но често самия той не беше на ясно със себе си. Опитваше се да се промени и си вярваше че е различен и че ще постигне това което иска.
Казваше ми с какво мога да му помогна и аз се опитвах да направя това, което той смяташе, че ще му помогне. Но то всъщност изобщо не му помагаше и отново и отново се завърташе в затворения кръг.
Та дори и да е много отворен и откровен с теб един човек пак може да те излъже. И да излъже и себе си.
След това когато миражите му рухнат, рухваш и ти, който си повярвал на тези миражи.

Как тогава можеш да прецениш лъжат ли те или не те лъжат ? Или по-скоро дали се лъжеш или не се лъжеш ?

:-) Поздрави
И успех в начинанието :-)