|
Глава 10. ЗА ПРЕДИШНОТО НЕБЕ И НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ
65,1. В книгата "Откровение" четем:
И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери. (Откровение 20:11).
И още:
И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше. (Откровение 21:1).
Аз показах в първта глава на тази книга и след това в следващите, че новото небе и новата земя, а както и края на старото небе и старата земя, се отнасят не към видимото небе и земя, на която ние живеем, а към небесата на ангелите и тяхната църква.. Защото Словото в същността си е духовно, и следователно за това разглежда духовните неща, тоест небесните и на църквата, които са изразени в буквалния си смисъл в природните неща, защото природното е основа за духовното, и без такава основа Словото не би могло да бъде дело Божие, защото би било непълно. Природното, което се явява последно в Божествения порядък, завършва и предава вътрешното, което е духовно и небесено, съществуващо на неговата основа, подобно на къща върху фундамент.
65,2. Тъй като хората размишляват върху смисъла на Словото от природното, а не от духовното, то те възприемат, "небето и земята" в тези и други пасажи като небето и земята в природния свят. Ето защо тях ги очаква край и смърт, а след това създаване на нови такива. За да се предотврати това безкрайно очакване в продължение на векове, бе разкрит духовния смисъл. Думите чрез които станали ясни много пасажи в Словото, които не могат да проникват в нашето разбиране, докато ние мислим за техния природен образ, тук също така включва "небето и земята ", които преминали.
|
Емануил Сведенборг Глава 10 [re: sveden]
