Глава 2. ЖИВОТА НА ЧОВЕШКИЯ РОД НА ЗЕМЯТА НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШИ.

6.Онези, които вярват, че във времето на Страшния съд всичко на небето и на земята, ще бъде унищожено, и на тяхно място ще дойде ново небе и нова земя, са длъжни в този случай да вярват и в това, че новите поколения и въстановяването( раждането на още хора на земята) на човшката раса след това ще се прекрати. Те вярват, че това бележи края на историята, и че хората ще получат различно състояние от предишното. Но тъй като деня на Страшния съд, не означава унищожаване на света, както е показано в предишната глава, следва, че човешката раса ще продължи да съществува и възстановяването няма да се прекрати.
7.Съществуват много доказателства, че възстановяването на човешката раса ще продължи вечно, някои от които бяха представени в книгата ми ", Небе и Ад", и по-специално следното:
(1) Човешката раса е основата, върху която са създадени небесата.
(2) Човешката раса е небесен разсадник .
(3) Големината на ангелските светове е толкова обширна, че те не могат да бъдат запълнени даже във вечността.
(4) Числеността на небето все още е относително малка.
(5) Съвършенството небесно расте заедно с неговата численост.
(6) Всякo творение на Бога отразява безкрайността и вечността МУ.

Осма точка отсъства в първото издание.

9.1. Човешката раса е основата, върху която са създадени небесата, защото човекът е заключително творение, последното създание се явява основание за всички предходни. Сътворението започва с висшето, или съкровенното, защото то идва от Бога, и продължава към по-низшите или по-долните и там остава да пребивава. Най-ниското ниво на сътворението - е природния свят, включвайки земната шир с всички страни и морета и всичко което съществува на нея. Като завършек на всичко това бил създаден човека и в него пребивавал Божествения порядък от първия човек до последния. Първите основи на този порядък (ред) са присъщи на най-вътрешната(съкровенна) природа, последните – на крайната природа.. По този начин, човекът е бил създаден по образ на Божествения порядък. Следователно, всичко, което пребивава в него и с него е както небесно, така и със светски(природен) произход. Присъщото на неговия дух произлиза от небето, а тялото му произлиза от света. Поради това, небето влияе на неговите мисли и чувства и разполага с тях според приетото от духа му. Приетото от света влияе на чувствата и желанията му, и ги подрежда в съответствие с приетото от неговото тялото , но те съответстват на мислите и чувствата на неговия дух.
9.2. Доказателства за истинността на това може да се видят в множество пасажи в "Небе и Ад." Всички небеса в съвкупност изобразяват един човек (ЧЧ 59-67), така също и всяко отделно(едно) общество, в небето (HH 68-72) Следователно, всеки ангел е със съвършенна човешка форма (HH 73-77), и това произлиза от Божествената Човешкост на Господа (HH 78-86). Даже отделните съответствия на всичко в небето са същите и в човека, (NN 87-102), за небесните съответствия на всичко което е на земята (HH 103-115), както и за образа на небето (ЧЧ 200-212).

9.3. От този порядък(ред) на сътворението, следва че има последователно свързване. от първия до последния, така че те заедно представляват едно цяло, в него преддходното не може да бъде отделено от следващото, така както причината не може да бъде отделена от произведеното от нея действие По този начин, нито духовния свят може да бъде отделен от физическия(природния) нито природния свят от духовния. По същия начин, нито ангелските небеса могат да бъдат отделенаи от човешката раса, нито човешката раса от ангелските небеса Затова, Господ е предвидил единият да служи на другия и другия на единия, тоест ангелските небеса да служат на човешкия род и човешкият род – на ангелските небеса.
9.4. Ето защо жилищата на ангелите се намират в небесата, отделени от взора на хората на земята, но ангелите все пак остават в човека в неговите чувства на доброта и истина. Тяхното съществуване, очевидно отделено, е видимо, както е описано в "Небе и Ад" в разделите касаещи на пространстватана небесата.

9.5. Следващите слова на Господа означават, че ангелите обитават и живеят с хората в техните чувства на доброта и истина:
Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. (Иоан. 14:23).
"Отец" и "Господ" тук означава също, небесата, защото, където е Господ, там са и небесата. Божественото, изходящо от Господа създава небето ("Небе и ад", ал. 7-12 и 116-125). Тези думи на Господ, означават това:
И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. (Иоан. 14:16,17).


9.6. "Утешителя" е божествената истина, изходяща от Господа, Той , затова Той се назовава и Духът на Истината. Божествената истина образува небесата, а даже и ангелите, защото те приемат тази истина. В "Небе и Ад" (126-140), е видно че Божественото изховящо от Господа е Божествената истина, и тя образува ангелските небеса. Това може да се разбере от думите на Господа:
и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е. (Лк. 17:21).


9.7. "Божието царство" е Божията доброта и истина, които приемат ангелите. Присъствието на ангели и духове при човека и в неговите чувства, на мен ми се даде многократно да ги виждам, когато присъстваха и пребиваваха с мен. Но нито ангелите и духовете знаят с какъв хора са свързани, нито хората с какви ангели и духове живеят. Само един Господ знае, и Той го е направил така.
Накратко, всички чувства на доброта и истина се разпространяват в небесата, и по този начин има връзка и връзка между тези, които са в подобни чувства. Всички зли чувства и лъжите се разпространяват в ада и по този начин всички които изпитват(сенамират) в такива чувства са свързани един с друг. Разпространението на чувства в духовният свят е подобно на разпространението на зрението в природния свят. Общуванията(Съобщенията) във всички светове в много отношения си приличат, разликата е в това, че в природния свят, общуването става между тела, а в духовния свят - между ангелски общества.
9.8. От тук става ясно, че връзката между ангелските небеса и човешката раса е, такова, че съществуването на едното, зависи от другото. Алгелските небеса без човешкия род биха били подобни на къща без основи, доколкото небесата завършват в човешкия род и съществуват(пребивават) в него. Подобно е и с всеки отделен човек. Неговите духовни начала(принципи), отнасящи се(свързани) до неговият разум и воля въздействат на неговото природно начало, отнасящи се(свързани) с неговите чувства и действия, в които те свършват и пребивават. Ако човек нямаше природно начало, а само духовно начало, той би бил без своята крайна завършеност (крайна степен), неговото духовно начало, тоест мислите и желанията на неговият дух, щяха да се разпръскват, подобно на нещо което няма граници.
9.9. Подобно нещо се случва след смъртта, когато човек преминава от природния свят в духовния. Тогава, той става дух, не по своя заслуга, а на общо основание, наречено човешки род(човешка раса). Всеки, който не знае тайните на небето, предполага че е възможно съществуването на ангели, без хора и на хора без ангели. Но аз мога да потвърдя от собствения ми опит на небето, и от всички мои разговори с ангелите, че там няма ангел или дух, които е съществувал(живял) без да е бил свързан с човек, и няма човек живял без да е бил свързан с дух или ангел, съществува взаимна и обратна(реципрочна) връзка. От тези разсъждения, преди всичко е видно, че човешката раса и ангелските небеса образуват едно цяло, и зависят едно от друго, и не могат да съществуват отделени едно от друго.

10.1. За това, че човешката раса е небесен разсадник ще бъде казано в следващата глава (14-22). Там ще бъде показано че, небесата и ада произлизат от човешкия род (човешката раса), като по този начин земята се явява като небесен разсадник. Като предговор към темата трябва да се отбележи, че точно по същия начин като към днешна дата, тоест от самото начало на сътворението, небесата са създадени от човешката раса(човешкия род) и по същия начин те ще се формират и попълват и в бъдеще.
10.2. Разбира се,съществува възможност за смърт на човешката раса, ако живее на отделна планета, която е напълно отделена от Божественото. Тогава у хората няма вече да има духовен живот, а само природен, както е при животните. Хората в това състояние не могат да формират общество, или да съхраняват законите, защото, ще са лишени от притока на небето, и, следователно, Божественото управление, те ще стават безумни, безпрепятствено ще се устремяват във всеки грях и ще умират един след друг.

10.3. Но даже и ако се отдели от Божественото, човешката раса би могла да погине на някоя друга планета, което обаче е възпрепятствано от Господа, Той все пак съществува и на други планети, защото в една вселена има стотици хиляди земи(планети). По тази тема прочетете моят не голям труд "За земите в нашата слънчева система, назовани планети както и за земите в звездното небе” Беше ми казано, от небето, че човешката раса може да умре на тази земя, така че нито един човек не би бил жив днес, ако Господ не беше дошъл на земята, не беше приел да бъде човек на тази земя и не я направил тя да бъде Божествена. Това можеше да стане ако Господ не беше разкрил това Слово, което може да послужи за основание и съединение с ангелското небе. Че Словото служи за съединение на небесата и човека, се вижда в "Небе и Ад" (HH 303-310). Истинността на това може да бъде разбрана само от мислещите духовно, тоест, тези, които чрез признаване на Божествеността на Господ са свързани с небесата, само те могат да мислят духовно.

11.Пространствата на ангелските небеса са толкова големи, че те не могат да бъдат запълнени в продължение на векове. В "Небе и Ад" е описано за необятността на небесата (ЧЧ 415-420). В краткият мой труд "За земите(световете,планетите) във Вселената" се показва, че жителите на небето са относително малко (ЕС 126).

12.1. Съвършенството на небето се разраства заедно със своята численост. Това е видно от техния начин на определяне на местоположението на обществата там, и комуникациите между тях, достигащи висша степен на съвършенство. Колкото по-голям е броят на такива съвършени форми, толкова повече са тези които в съгласие могат да бъдет водени към една цел, в по-тясно единение и по-голямо единодушие. Съгласието и единението произлизащи от това, увеличават тяхната численост, защото всеки отделен елемент е като междинен между два или повече други, а такова разположение засилва връзките помежду им.

12.2. Образът на небето е като образа на човека. Тяхното съвършенство се увеличава с умножаването на истината и добротата, които са източници на тяхната интелигентност и мъдрост. Причината за това образът на човека, който притежава божествена мъдрост и разбиране да е подобен на небесния образ е, че човекът е образ на небето в малък мащаб. Именно за това добрите и стинни мисли и чувства на тези хора и небесните ангели се съобщават на небесните общества във всички посоки около тях. Те се простират все по-далеч, когато се увеличава мъдростта, тоест, толкова повече истини, които са постигнати и приети от разума и толкова повече добро, прието от волята, това е човешкия дух, защото човешкият дух е съставен от разума и волята.

12.3. Човешкият и ангелският дух са такива, че може да се разширяват неограничено, и така да увеличават своето съвършенство. Това се случва, особено когато човек се ръководи от Господа, защото тогава той се води от Истините, които приема разума, и от истинското Добро, което приема волята. Тогава Господ разполага с целия образ на такъв дух по образа на небето, докато най накрая той не се превърне в подобие на небето в малък вид. Това сравнение ни позволява да разберем, че увеличаването на броя на ангелите води до още по-голямо съвършенство на небето, така както тези два случая са подобни.

12.4. Така както, всяка форма се състои от различни елементи. Формата която не се състои от различни елементи, не би била форма, тъй като няма да има определени качества и способността да се променя. Качеството на каквато и да е форма възниква като следствие от взаимното разположение на различните и елементи на взаимовръзките им една с друга, както и единството на предназначението им, което позволява на всяка форма, да се разглежда като едно цяло. Съвършенството на тази форма се увеличава, колкото е по-голям броя на елементите, комбинирани в нея по този начин. Защото, както е споменато по-горе, всеки елемент подсилва и подобрява съединението на другите елементи, като по този начин усъвършенства формата.

12.5. Но това се вижда по-добре от изложеното в "Небе и Ад", особено в разделите, където е показано това, че всяко общество в небето образува небе в малък мащаб, и всеки ангел на небето образува небе в малка форма (ЧЧ 51-58), както и в онези раздели, които се отнасят до изображението на небето, съгласно които там има връзка и комуникация (HH 200-212), и мъдростта на ангелите на небето (HH 265-275).

13. Всяко творение на Бога отразява безкрайността и вечността. Има много доказателства, че сред обектите, които са видими в небесата има такива видими и на земята. В тях няма нищо абсолютно същото или сходно с него. Нито едно лице, не е абсолютно еднакво или сходено с друго, и никога няма да бъде. По същия начин, нито една душа не е подобна с точност на друга. Следователно, съществува такова множество от лица, колкото са хората и ангелите. В един човек, състоящ се от множество части, които съставляват тялото му, и безброй чувства, образуващи духът му, няма нищо, което би било точно същото или подобно на него. Ето защо всеки води живот различен от живота на другия. Същият порядък(ред) съществува в природата и във всеки един от нейните елементи.
Такова безкрайно разнообразие във всеки и всичко се дължи на факта, че всичко идва от Божественото, което е безкрайно. Следователно, навсякъде има определен образ на безкрайното, така че всичко може да се разглежда(счита) като Божествено, като Негово творение, и в същото време, всички Негови творения, могат да отразяват Божественото.
Доста прост пример може да покаже че всичко в природата, отразява безкрайността и вечността. Всяко семе, независимо дали то е от плодно дърво, зърно, или цвете, е създадено по такъв начин, че да е в състояние да се възпроизвежда безкрайно и вечно да съществува. Защото едно семе може да произведе много повече, да речем, пет, или десет, двадесет или сто семена, и всяко от тях може да произведе дори много повече. Ако едно семе дава плодове непрекъснато, то може за сто години да се разпростре по повърхността не само на една планета, но на десетки хиляди планети. Семената също са създадени така, че да могат да съществуват вечно. Така че, очевидно, в тях пребивава идеята за безкрайността и вечността, и по подобен начин пребивава във всичко останало..
Заради Ангелските Небеса е било създадено всичко във Вселената. Защото ангелските небеса са целта, заради която е създадена човешката раса и човешката раса е целта, заради която е създдено видимото небе и видимите планети, където живее. Следователно ангелските небеса, като Божие творение, са свързани главно с безкрайността и вечността, и от това следва тяхното безкрайно възпроизвеждане, тъй като в тях пребивава самото Божествено. От това става ясно, че човешката раса никога няма да свърши(да загине), защото ако това се случи, Божието творение ще бъде ограничено до определен брой(число), и по този начин вече няма да отразява безкрайното(безкрая).


Емануел Сведенборг (по рождение Емануел Сведберг) е имал големи ясновидски способности. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. Сведенборг е бил водещият математик в Швеция, говорил девет езика... но най-голям е приноса му за опознаването на живота в духовния свят, който той описва в множество книги.
Емануел имал невероятни духовни способности от дете. На 21 години вече притежавал дарбата да предусеща бъдещи събития. По късно той се насочва към науката и прави много открития.

Емануел Сведенборг е известен с пътешествеията си в духовния свят. Той се отделял от физическото си тяло и описвал с подробности живота в духовния свят.
Шведския учен, философ и теолог се ражда на 29 януари 1688 г. в Стокхолм. В областта на механиката Сведенборг значително изпреварил своето време и предсказал много от по-късните открития; като теориите на Кант и Лаплас; молекулярната теория и др. Създавал проекти за подводни лодки и летателни апарати.
През 1743 Сведенборг се отдава на мистицизма. През 1745 публикува трактата, Почит към бог и Божията любов, а през 1749 завръшил осемтомния труд, Небесните Тайни. След това последвали други книги на теологически теми, от които с най-голяма известност се ползва, "За небето, ада и духовния свят" (1758) и "Обяснение на Апокалипсиса" (1766).
Сведенборг обяснява, че Боговдъхновеното Откровенно (Слово), се съдържа в някои, но не всичките Библейски книги. Това Слово, не е просто самия текст, а има много по-дълбок и скрит духовен смисъл.
В книгата си, "Любовта в брака", Сведенбург описва високите духовни нива на небесата, където хората продължават да живеят семейно и правят красива любов.
Обикновено мислим за любовта – особенно секусалната любов – като за нещо което правим. Дори така се изразяваме, „правим любов”. Но според Свиденбург любовта е това което сме. Любовта произхожда от самия Бог, който е любов.
Божествената любов и нейната мъдрост сияе чрез всичко което Той е създал. Начинът по който любовта и мъдростта на родителите се изразява чрез техния семеен живот, или начинът по който слънчевата топлина и светлина окъпва слънчевата система, като един вид отражение на любовта и мъдростта които са ги създали.
От преживяванията си в Духовния свят той разбира, че християнската концепция за безбрачие след смъртта е погрешна. Сведенборг описва много случаи на християни пристигащи в духовния свят с погрешни представи за живота там и колко трудно им е да променят концепциите си.
Сведенборг посещава различни нива в духовния свят и описва подробно живота там. В Небесата хората живеят в мир и хармония. Различните селища имат свои лидери - хора с по-развито сърце, които се грижат за тях и ги напътстват.