".....ти признаваш ли си на глас пред някой, че си по-глупав от него сигурно не, а аз да...ето сега например се възхищавам може и малко да е силна думата от твоето дар слово...може би защото съм си изграждала такъв начин на живот повече да бъда читател и слушател отколкото оратор..."
1. Човек не си признава никога: "Аз съм по-глупав от тебе" Защото едно такова обобщено признание НЕ ПОЧИВА НА ИСТИНАТА. Човек греши и в определена ситуация може да постъпи глупаво и неадекватно. Тогава може да признае дори и на глас: Този път постъпих глупаво.....! Да си извлече поука и да продължи пътя си. Правил съм го и го правя често, защото имам съзнанието, че каквито и грешки да правя те са за мен - да узная нещо и се развивам. Какво ще кажат другите за мен е...второстепен въпрос.
2."Дар слово" - що е то? Дар слово не значи да изплямпаш 100 думи за 10 секунди. /което бе стилът на Муле в тоя клуб/ Но да кажеш и изразиш едно виждане, едно становище с прилагане не само на една гледна точка а.....обобщаващо много аспекти и гледни точки - така че повече хора да те разберат. Казвали са ми че съм "обстоятелствен" - т.е. че се изразявам обстойно и разширено. бих отговорил така: "Този който има способността да види повече от едно обстоятелство - става обстоятелствен. Този, който не може да види по-далеч от носа си - е кратък, скучен и едностранчив."
Но дар словото не е качество на устата. То е свързано с годините натрупан жизнен опит и......КОНТРОЛ НАД УМА. Този който се е научил да хване юздите на ума си и ги управлява както един див кон се води да препуска само по пътя а не в пропастта - той има ясна и течаща мисъл. Това го е казал още Буда....
Смятам да пусна мои преводи тук от най-прочутия труд "Дхамапада" с негови мисли. Това ще пасне точно за този клуб.