Нещата са такива, каквито са и не са случайни.
И причината за тях, не са в Мулето или в някой тук.
Ще си изпиеш чашата до дъно.
Нямаш друг изход.
Никой не пита дали искаш или не.
Ти знаеш че проблемът ти , не е в Мулето и хората тук.
Какво си тръгнал да хленчиш и да търсиш помощ?
Ти знаеш че никой не може да ти помогне и че това се случва закономерно.
Ти и майката на детето не сте били на мястото си.
Ти смяташ ли, че на някой му пука за теб и твоя проблем?
На тебе пука ли ти, какво става в Ирак?
Там има хиляди случаи, които са по тежки от твоя.
Ти дори не ги знаеш и не ги подозираш.
Те не те вълнуват.
А и защо да те вълнуват?
Тогава, защо мислиш, че твоя случай е някакво изключение?
...........................................
Обикновенно .... в такива случаи,като този, така биват наказвани родителите на тези деца, които си отиват толкова рано.
Върни се назад, в миналото си и виж че няма нищо незаслужено на този свят.
Понеже си тук, ще ти цитирам думите на МЪДРЕЦА:
"Има закони в този свят, които са неумолими.Никой не може да избяга от тях.Нарушиш ли ги, ще те преследват навсякъде и ще си получиш туй що заслужаваш"
Чуждото съчувствие не ще ти помогне.
Не бъди просяк, който проси неща, които не са му нужни.
Това е лицемерно съчувствие.
Ако това съчувствие не беше лицемерно, нещата щяха да бъдат друго яче.
Но и самият ти и майката на това дете , сте лицемерни.
Съдейки по цифрите 22- деня на отпътуването му, това дете е щяло да се мъчи много повече тук- с вас, ако беше останало.
......................................
Нямаш друг изход
ПРиеми нещата и ги осъзнай.