Това не е толкова астрологически въпрос, даже не и чисто психологически, а и доста философски. Като говориш за "добро", това абсолютно понятие ли е, или субективно? Без да си отговориш първо на този прост въпрос, по-нататъшни човъркания са абсолютно безполезни. А да си отговориш е лесно, трябва само да видиш родителите си, баби, дядовци, все едни такива хора които очевидно живеят в един друг свят. Целта в живота на повечето баби примерно е да те угоят и увият добре в одяла. За тях това е "добро" - някакво примитивна и докарана до крайност форма на физическа грижа.

Извън това разминаване, което народа е нарекъл "непоискано добро", има и "незаслужено добро". Човек като цяло не е способен да цени нещо за което не се е трудил. В психиката на всяко физическо същество, съществува концепцията за усилие и награда, причина и следствие. Това е като да дресираш кучета и котки. Ако направят това което искаш, им даваш храна, т.е. поощряваш модел на поведение. Давайки им храна просто така, какво поведение поощряваш? Че каквото и да правят, те ще си получат наградата, че ти си даденост? Че ако решиш да спреш, те няма да знаят причината, и просто ще ти се озлобят? 99.999% от хората смея да твърдя, че работят на същият прост принцип. Принципно му викаме първите 7 години, но естествено изобщо не се изчерпва само с тях...

Така че това което наричаш "добро", в повечето случаи всъщност се проявява като"зло". Това което срещаш като ответна реакция е или защитно поведение на често подсъзнателно ниво, за да не развие човек подобен негативен модел на поведение, или вече го е развил. Първото е типично примерно за тинейджърите, в опита им да се откъснат и самоопределят. В тях е заложен този бунт към "непоисканото добро" даже на биологично ниво, т.е. става въпрос за нещо доста фундаментално. Истинските неща не могат просто да се "дават", иначе отнемаш на човека шанса сам да ги открие. И колкото той е по-далеч от това откритие, толкова повечето ти се озлобява. Примерно затова хората толкова мразят да ги "поучават".

За тия които не искат да го схванат тези неща, има една много точна английска дума - self-righteous. Т.е. много "праведни", ама само за себе си. В техните представи сами по-себе си може да няма нищо лошо, даже напротив. Но желанието им да ги проектират навън, очаквайки всеки да им отговори по начинът по който те си мислят, че заслужават, излиза извън контрол. Това най-вероятно е вече астрологическият привкус.

Имаш съвпад Луна и Венера в 9-ти дом, и то в Овен. Говори за силни възгледи за това как си представяш любовта, връзките, емоционалната ти кондиция като цяло. От друга страна обаче Слънце и Юпитер в 8-ми дом - силна пък трансформация която се случва с теб, всичко те засяга прекалено надълбоко. Особено пък в тия Риби... Със социалните 7-ми и 11-ти дом активни, всякакви връзки те засягат силно. В 7-ми е Меркурий, т.е. може би показва желание за партньор с който да общуваш, нужна е и интелектуална близост. Докато Сатурн е в е по-широко социалният 11-ти което говори, че най-трудните ти уроци са точно там. Т.е. един вид за това което писах и преди. На тясно, лично ниво, може да намериш партньор който да е сходен с твоите представи, но проектирането им навън генерално, към хората "като цяло", е невъзможно, и ще срещнеш огромен отпор докато го приемеш и разбереш как да се отнасяш с тях.