Не ми пука че се говори и какво се говори за мен, само казах, че очевидно зад гърба ми се дискутират неща, за които самата аз съм любопитна, защото показват как ме виждат отстрани и това ще ми отговори на въпросите защо това и онова. Намеци няма, напротив - твърдят, че не говорят за мен, но аз усещам, че го правят защото хора, които не познавам, но се познават с мои познати, ме намразват. Имам чувство, че всичко е тайно и като че ли ги е страх да ме информират за каквото и да било да не би случайно да ми направят услуга или пък да не ме предизвикат да реагирам - не знам и аз защо, май и двете. В очите ми са или лицемерни или дистанцирани, но примерно в интернет на моменти се отпуснат и ми се озъбят без видима причина - все едно се е трупало нещо от преди и изведнъж като от нищото се озъбва насреща ми. Май винаги си е било така

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.