Просто спри да правиш непоискано добро. А от поисканото си отсявай само тия, които смяташ, че са го заслужили. Имам подобни на твоите проблеми и съм взела кардинално решение да бъда себе си. Хем е трудно, хем е лесно. Но ме успокоява мисълта, че все по-малко изневерявам на себе си. Ставам все по-непоносима, но и все по-истинска и хората все повече започват да ме ценят и уважават, защото видяха, че мога да се отстоявам и освен това като си отворя устата обикновено съм права. А ако не съм се извинявам и това също прави добро впечатление.
Слушай кака си. Аз колко лайна съм изляла за да стигна до това решение. Цял живот се учех да угаждам на хората докато не ми показаха, че трябва само и единствено на себе си да угаждам.
И аз като теб най-после си намерих работа и се разболях. Нищо чудно да ме разкарат и мен

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.