Понеже предишният откъс бе от главата от бг автор, ето ви част от оригиналния замисъл на книгата, за да стане по-ясно кое какво е - смятам, че тя е по-смислена, отколкото вероятно изглежда на пръв поглед!


“Тук нещо страшно се е приклещило...”
(Люк Скайуокър, Нова надежда)

Филмът, който ще стане известен като Star Wars, има няколко важни компонента, “приклещени” между личната опитност на Лукас и историческия контекст на времето. Лукас казва:

“Исках да направя съвременна приказка, съвременен мит. Бях видял как умира уестърнът като жанр. И не беше ясна причината за това – един ден, като се огледахме, разбрахме, че вече не се правят уестърни. [...] Исках да направя звезден фантастичен филм. […] Изгледах страшно много филми от всички видове. Всичко: Флаш Гордън, шпионски филми, уестърни, филми за самураи, филми на Ерол Флин, космически филми, научно-фантастични филми.”

Силата на мита

Преди да започне да изучава киното, Лукас се занимава с антропология. От ранна възраст той се вълнува от великите истории за човешкото съществуване. Технически наречени “митове”, това са истории, които в дадената култура обясняват света, какъвто е, представят един по-добър свят и повдигат въпросите за произхода, целта и ценността ни. Митовете задават въпроси като: Има ли нещо друго в света, освен това, което виждаме? Има ли нещо друго в живота? Има ли Бог или богове и какво е неговото естество? Какви са нашите взаимоотношения с него? Какво се е объркало в този свят?

Каквото и да представлява в историческо отношение книгата Битие от Библията например, всички старозаветни учени биха се съгласили, че историята на Адам и Ева повдига точно тези фундаментални въпроси. Тя твърди, че има един Бог, който е създател на цялата вселена, че той иска да има близко взаимоотношение с хората, в контекста на което да им даде отговорност да се грижат за света, и че нещата са се объркали, понеже хората са отказали да се покоряват на Бога. Ако кажем, че тази история е мит в този смисъл, ние не казваме, че тя не е вярна, или че не е исторически достоверна, а всъщност признваме, че тя отговаря на тези основни въпроси за човешкото съществувание.

Когато започва да съставя своята космическа история, Лукас се обръща към класическите митологии. “Писах сценария в продължение на две години. Направих много изследвания, най-вече в областта на митологията. Изучавах народните приказки, както и автори като Бруно Бетелхайм и Джоузеф Кембъл, които пишат за митологията.”

Джоузеф Кембъл в своята книга The Hero with a Thousand Faces (Героят с хиляди лица) разглежда митовете на различни култури и времена и изказва предположението, че всъщност те предлагат един ограничен брой отговори на въпросите на живота. Той твърди, че “винаги и под всякакви обстоятелства митовете са възниквали във всички общества; и те са били живото вдъхновение на всяка друга дейност на човешкия ум и на физическите усилия.”

Кембъл твърди, че всички истории се базират на една обща база образи и символи. При него си личи влиянието на Карл Юнг и неговата идея за архетипите. Тази идея гласи, че дадени психологически подтици и инстинкти се изявяват във фантазиите и биват изявени в символи – мотиви и образи. В този смисъл според Кембъл архетипът на героя е архетипът на всеки човешки мит. Образи като рицарите, драконите и магьосниците помагат или пречат на героя в пътя му към просвещението. Кембъл твърди, че тези елементи са ярко контрастни най-вече в историите, които най-много ни вълнуват.

Лукас черпи много идеи от Джоузеф Кембъл – двамата с Гари Курц са наистина впечатлени от идеята за архетипите. Чувствата са взаимни. След успеха на Star Wars, самият Кембъл започва да се интересува от митологията на сагата, като се включва в серия разговори с журналиста Бил Мойерс, заснети в ранчото Скайуокър на Лукас, и които по-късно биват издадени в книгата The Power of Myth (Силата на мита).

Бруно Бетелхайм е професор по психология и психиатрия в Университета на Чикаго. През Втората световна война е бил затворен в концентрационни лагери в Дахау и в Бухенвалд. За да не изгуби разума си, той започва да анализира поведението на другите затворници. Това изследване на начините, по които запазваме човешкото в себе си в лицето на бруталността и жестокостта, проявяваща се във всички общества, и особено на ефекта върху децата, освен всичко друго, води и до изучаване на приказките. От Синбад до Пепеляшка той демонстрира как съдържанието на тези истории помага на децата да се справят с емоциите, с безпомощността и да си обяснят мистериозното.

Един от биографите на Лукас коментира: “Изучавайки митовете, Лукас разбра, че те създават алтернативни реалности, чрез които хората се справят с настоящата – образи и места, които са били преди или са отвъд настоящето, но са изпълени със смисъл за живота ни днес.” Те напомнят на Лукас също така, че всички ние си задаваме едни и същи въпроси.

Хората могат да бъдат променяни чрез задаването на тези въпроси и в търсенето на техните отговори. Джоузеф Кембъл също набляга на това, като казва: “Всички митове се занимават с трансформацията на съзнанието от един или друг вид. Мислил си по един начин досега, сега вече трябва да мислиш по различен начин.” Точно това иска да постигне и Лукас. Той иска да говори на по-младите и да им представи вярата и морална отговорност, която трябва да поемат. Той казва: “Опитах се да създам съвременна митология, която да вземе ценностите и социалните норми на нашето общество и да ги представи в достъпна за младите хора форма.”

Създавайки този нов мит, Лукас избягва изкушението да проповядва на младите хора. Всеки мит се занимава с непреходни теми, но го прави по начин, който е актуален за времето, в което се разказва. Той може да покаже загриженост за обществото, за морала и за религията в съвременна Америка, но като поставя тази своя загриженост във формата на история и като я облича в подобни непреходни ценности, темата му става приложима за всяка култура по света. По-късно той добавя за стойността на митовете: “Митовете ни разказват стари истории по начин, при който не се чувстваме застрашени. Те са поставени в един въображаем свят, където сме в безопасност. Но те се занимават с реални истини, които трябва да бъдат казани. Понякога тези истини са толкова болезнени, че в психологическо отношение историята е единственият начин да ги предадеш на хората.”

Мечове и принцеси

Има митове като легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса, които разказват за принцеси и мечове. Лукас открива обаче съвременната кинематографична версия във филмите на Акира Куросава. Роден през 1910 г., той създава класиката Седемте самураи (1954), който вдъхновява уестърна Великолепната седморка (1960). В друг негов филм, Скритата крепост (1958), Лукас открива история за млада раздразнителна принцеса и един верен генерал, които поемат на опасно пътешествие през вражеската територия – допълнена с кралско съкровище, двама бъбриви спътници, войни с шлемове, мечове и много красиви действия. Мечовете стават светлинни, самураите стават джедаи, а двамата бъбриви спътници стават роботи.

Лукас е впечатлен как Куросава разказва историята в Скритата крепост от гледната точка на двамата спътници. Идеята да се погледне през очите на най-незначителните образи изгражда характерите на C-3PO и R2-D2 в сагата Star Wars.

Боят с мечове отразява нещо и от филмите на Ерол Флин, като Приключенията на Робин Худ (1938) – най-силните авантюристични прояви на Холивуд до момента. Подобни филми вече са отживелица, но в тях се вижда духа на приключенията и романтизма.

Куросава оказва и друго влияние върху Лукас: “За мен беше много интересно, че нищо не беше обяснено. Веднага влизаш в онзи свят и, ако знаеш нещо за феодална Япония, всичко ще ти бъде ясно; но, ако не знаеш, гледаш нещо много екзотично и странно, някакви странни обичаи и външен вид. Мисля, че това оказа голямо влияние при моята работа в областта на научната фантастика, понеже ми помогна да загърбя идеята, че всичко трябва да бъде обяснено и разбрано.” Това се превръща в основна черта на Star Wars – не всичко става веднага ясно и не всичко е обяснявано.

Герои в открития космос

Лукас още от момче е голям фен на комиксите и на старите приключенски сериали. След като не успява да купи правата за Флаш Гордън, на него му хрумва, че може да създаде свой собствен герой. “Същият голям герой, но в космоса.”

Освен книгите за митове, той чете и много научна фантастика – от Алекс Реймънд и Едгар Райс Бъроус до Франк Хърбърд и Е. Е. Смит. Основен принос за историята, за вида и усещането на Star Wars оказват и комиските от тридесетте като Флаш Гордън и Бък Роджърс, по-късно филмирани по телевизията или на големия екран.

Традиционните мотиви в научната фантастика – разнообразни извънземни и свръхестествени сили – биват комбинирани с артистични декори, бластери, видео-екрани, средновековни костюми и непрестанно действие. Въвеждащите надписи на “историята досега” са заети от Флаш Гордън. Метрополис на Фриц Ланг също вдъхновява Лукас – C-3PO е подобие на робота на Ротванг.

Това са очевидни заемки, забелязани от мнозина и признати от смаия Лукас. Във филма обаче има и много други, по-малко забележими влияния. Научно-фантастичният автор Брайън Олдис пише за някои от елементите, необходими за създаването на “звездна опера” – и особено, че “всичко накрая трябва да се оправи.” Дори и напрегнатите сериали трябва да имат някакво разрешение накрая и то трябва да бъде щастливо. Флаш Гордън трябва да спаси света (както и Дейл Ардън) от лошите в даден момент.

Тази концепция за “щастливия финал” на историята заляга в основата на идеята за надеждата в Star Wars.