Всички се отнасяха с резерви към Diavolo и винаги й казваха само най-необходимото, когато им се налагаше да ползват услугите й. Тя изпълняваше без много питания, беше се научила, че информация от бунтовниците няма да получи, затова винаги гледаше да е добре подготвена и да знае за какво наистина става въпрос. Но никой не знаеше защо единствен Maystora се отнасяше с такова голямо недоверие към нея. Избягваше да участва в операции с нея и това, че сега се наложи да я прибере на кораба си го дразнеше много. От своя страна Diavolo знаеше, че може да му има доверие в случай, че стане напечено... но дали той би й помогнал. Тя се намираше по средата - беше човек, освободен, но живеещ отново в Матрицата и то със слуги-програмирани агенти. Знаеше, че никой не й вярва. Но поне тя можеше да им вярва. Че никога няма да я предадат - не само защото беше човек, беше им нужна.

Maystora беше понесъл много тежко загубата й. Двамата бяха извадени от Матрицата почти по едно и също време и бяха добър екип, докато действаха на кораба. Когато ги повишиха - той като капитан на 'Stormbringer' и тя помощник капитан на 'Скитник', се чувстваха като разделени един от друг брат и сестра. А и винаги се държаха един към друг като такива. Maystora беше попаднал в дупка, когато разбра за изчезването на 'Скитник'. Радостта, че Diavolo е жива, бързо бе помрачена от факта, че незнайно защо тя се бе превърнала в слуга на Меровнгий. Три години минаха, докато тя успее да ги убеди, че все пак ще им помага за някои неща и ще им доставя информация. Но Maystora никога не й прости това, че тя предпочете да остане в Матрицата, а не да им помага, след като много добре знаеше, че всеки освободен е нужен, а загубата дори на един, беше тежка загуба.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Diavolo поведе Maystora към тъмнината. Той беше напрегнат. Не че се страхуваше, но тук определено имаше нещо, което не беше според плана. Той никак не обичаше неорганизираните неща.
Изведнъж на светлината на прожектора проблесна стъкло. Maystora присви очи да види по-добре какво е нещото пред него. Приближиха се...
- 'Скитник'! - удиви се той.
Diavolo се усмихна, но той не я видя. Стана й хубаво като видя стария си кораб.
- Обясни ми! - напираше Maystora.
- Аз оцелях. 'Скитник' също. Бяха ни нападнали медузи, а двама от нашите все още бяха в Матрицата и ги гонеше агент. Не успяха да излязат навреме и медузите вече бяха проникнали в кораба. Другите се биеха с тях. Аз се мъчех да го управлявам. Кайра и Рандом така и не можаха да излязат навреме.
Diavolo се връщаше в спомените си и всичко сякаш се бе случило преди малко. Отново виждаше медузите и как приятелите й умират пред очите й, а тя бе безпомощна. Продължи:
- Капитанът.... убиха го. Точно когато операторът изкара и двамата, медузите ги нападнаха, те не бяха подготвени с оръжия. Едва тогава включих АМП. Останах сама. А корабът беше толкова зле пострадал. Радиото беше откъснато, радарите не работеха... и последното нещастие се случи, когато загубих управление и се озовах тук.
- А Меровингий? Той как те откри?
- Това не мога да ти кажа.
- Защо?
- Първо - не знам цялата история. А това, което знам, съм обещала да пазя в тайна. Той също има своите козове... Maystore, още ли си ми гневен?
- Да се връщаме при останалите. Искам вече вкъщи.
Diavolo тръгна мълчаливо напред, за да свети с фенера. Нещата никога нямаше да бъдат същите между тях.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Докато пътуваха към Зион irreal беше в каютата си и мислеше за виденията си. Не я плашеха, но искаше да може да ги разбира. Знаеше, че Bamze* има способността да чете мисли и да усеща събитията. Но тя не беше като нея. Тя не четеше ничии мисли, нито имаше усещане какво точно става. едва от няколко дни бе свободна, а вече се случиха толкова много неща....но всъщност... Нео има подобни възможности. Но Нео е Избраният. Възможно ли бе да има двама??! Едва ли. Тогава тя какво беше? Трябва да поговори с Maystora за това, или отново да се види с Оракула и Bamze*.
Време й беше да спи. Предстоеше да види Зион. Как ли изглеждаше този тайнствен град.

неосъзнато...ще крещя...от оранжево и очи през стъкла