***********
Вратата се затръшна зад тях irreal видя пред себе си старата катедрала, която бунтовниците използваха като изход от Матрицата. Спряха за момент за да си поемат дъх преди да претичат през площада. Празното пространство ги правеше уязвими за врагове, които можеха да са навсякъде. Отново валеше проливен дъжд, високите сгради наоколо до една бяха тъмни. Изпочупените им прозорци бяха мастилено черни, а мазилката по стените се лющеше като подгизнала от влагата хартия.
Следващият път не се пъхай там където нямаш работа - Maystora говореше много тихо, но гласът му издаваше, че е бесен. - Ще поговорим повече по-късно. Сега нямам време да ти обяснявам какво можеше да се случи, ако…
irreal се напрегна и отвори уста да отговори нещо, но Ghost я стисна леко за лакътя. Това я ядоса, дръпна рязко ръката си и се обърна към него. Ghost и направи знак да мълчи и на нея и се стори, че дори и смигна заговорнически, но не можеше да бъде сигурна в тъмното…
Всички излизаме незабавно. Нео ще дойде с теб - кимна Maystora към Конструктора - вие двамата продължавате заедно, а ти – той дори не погледна към Diavoalo, но беше ясно, че говори на нея - идваш с мен. И разкарй слугите си.
Diavolo сви рамене, сякаш и беше все едно. Агентите едновременно се обърнаха и се скриха в една пресечките.
Мисля си – каза тя – че могат да бъдат и полезни. Сега те служат на мен, което озачава, че служат и на вас.
Докога ли… - каза Maystora повече на себе си, отколкото на останалите

irreal изгледа жената до себе си любопитно. Как ли го правеше? Защо ли и се подчиняваха така?
И тогава обаче усети съвсем ясно нечие приближаване. Това което идваше беше все още далеч, но скоро щеше да ги намери. Почувства непреодолимо желание час по скоро да се махне оттук, опита се да овладее страха, който я заливаше, знаеше, че трябва да предупреди останлите, но около нея сякаш се бе образувала плътна стена от мъгла - мека и лепкава като паяжина. Усещането беше толкова реално, че тя протегна ръка напред за да разкъса обграждащата я материя. Някъде отдалеч чу непознат глас, който говореше бързо, помисли си че това вероятно е Нео, че и той е усетил чуждото присъствие също като нея. Някой силно я дръпна за ръката и я повлече през площада. irreal се препъна , но този, който тичаше до нея не изпускаше ръката и отново я дръпна напред. Залитна отново по стълбите на катедралата и усети силния дъжд по лицето си. "По дяволите, никога ли не спира този дъжд!" - помисли си тя. Връхлетяха в залата и irreal се срути на първата скамейка до която успя да стигне, а Ghost седна до нея. Известно време двамата само седяха и се опитваха да успокоят дишането си.
Какво стана? Какво беше това? - попита Irreal
Мен ли питаш? Ти каза, че трябва да се махаме и Нео изглежда не само разбара за какво става дума, но го усети по същия начин, като и ти - Ghost замълча за момент. - Какво видя?
irreal не отговори. Опита се да си спомни какво беше усетила, да изчисти образа на това, което я беше уплашило от обграждащата я мъгла, но не успя.
Не знам. - каза безпомощно момичето - Не ми позволява да го видя…
Някъде във вътрешността на църквата иззвъня телефон. Ghost скочи и отонво я дръпна за ръката. Профучаха край скамейките и тичешком влязоха в олтара. Останалите вече бяха тук - вратата беше отворена и първи през нея излезе Нео. Maystora остави слушалката обратно на вилката. След секудни телефонът отново иззвнъня. Той вдигна слушалката и я подаден на Diavolo.
Сега си ти.
Diavolo не каза нищо, взе слушалката и след миг вече я нямаше. irreal все още не можеше да се отърве от натрапчивото усещане за нереалност всеки път когато наблюдаваше как някой излиза или влиза в Матрицата. Представяше си как тялото и се разпада на нули и еденици и все се питаше дали от другата страна на линията щеше да може да си възвърне собственото тяло и съзнание. "Стават и грешки" - мина и през ума, когато Maystora и подаде слушалката.
След час те искам в каютата си - каза и мрачно той. - ще трябва да поговорим за поведението на младшия състав на отряда по време на акции.
Тона му не предвещаваше нищо добро и irreal се ядоса - и тук ли щяха да я мъмрят, както и когато закъсняваше за работа? От друга страна сигурно беше прав - носеше отговорност за всички и…

… усети как някой изтръгна кабела от тила и и се огледа наоколо. Отново си беше в креслото на кораба, не беше мърдала оттук през цялото време а се чустваше съсипана. Операторът, който беше на смяна и се усмихна:
Бива си те. Ама да знаеш какво те чака… - той се отдалечи към телата на Ghost с Maystora за да прекъсне връзките им със системата.
Двамата станаха почти едновременно и тръгнаха към кабината за управление. Никой нищо не каза - всички сякаш предварително се бяха уговорили какво ще правят от тук нататък и не считаха за нужно да го обяснят на останалите.
Избрал е червеното хапче - irreal рязко се обърна и видя до себе си Diavolo - сега ще трябва да открият къде точно сред Полетата е физическото му тяло. А след това ще трбва да премине през всички възстановителни процедури и тренировки. Това е. Всеки път се повтаря едно и също, така че никой не счита за нужно да дава обяснения.

ireal кимна. Канеше се да попита как успява да командва армията си от агенти и дали би могла да ги повика отново в случай че им потрябват, но Операторът идваше към тях и тя се отказа. Щеше да има време и за това.
Виж, Diavolo - каза Операторът, който явно се чустваше неловко - Капитанът иска да отидеш в каютата си и да останеш там докъто се приберем в Зион. Той смята…
Знам какво смята! - сопна се Diavolo - Значи ли това, че не мога да се движа свободно из кораба?
Съжалявам, но…
Diavolo го изгледа ядосано и мъжът срещу нея не се доизказа.
Е, добре. Това си е неговият кораб и той командва тук. Ще си седя в каютата и ще скучая, но ако случайно имате нужда от помощ, може да ми се обадите.
Тя обърна гръб и на двама им и излезе от залата. irreal за пореден път се зачуди дали ако зададе въпрос ще получи какъвто и да е отговор, но се отказа да пита. Може би Ghost щеше да и обясни по-късно. Тя погледна през огромния прозорец на кораба. Носеха се над обширини пространства, които изглеждаха празни и пусти, но множество малки светлинки проблясваха в мрака. Корабът намали скоростта си и рязко спря. Бяха намерили тялото на Конструктора.
*************