Ах, късметлия - гледал си Аниматрикс...

Аз успях да гледам само демофилмчетата, но съвсем определено се сещам за Втория Ренесанс част 2 - там имаше един момент, в който показваха как роботите се бърничкат из мозъците на пленените хора. Пипат тук - я, смее се, пипат там - опа, сега пък плаче, я да боцна ей в тая точка - ахааа, мърда си десния крак. Не че е просто да се опишат всичките усещания, които има един човек, ама не е и некфа грандиозна сложнотия.

От друга страна усещането за истинска реалност не е толкова трудно за постигане. Ей го Матрицата 2 или Терминатор 3 - въздейства само на две сетива - зрението и слуха, ама колко е истинско баси. Предполагам няма да е толкова далече времето, когато в кината освен Долби Диджитъл ще има РиълТач Диджитъл тъ мъ (за сензорните усещания) и РиълАрома Диджитъл тъ мъ(за обонянието), с което потапянето във един филм ще е повече от пълно.

От трета страна - вземи за пример виртуалната реалност на клубовете в дира. Единствената комуникация, която имаме помежду си е словесната и единствения образ, който имаме един за друг е изграден от букви. И въпреки тфа контактът си е достатъчно силен за да комуникираме един с друг съвсем нормално.

Като събереш трите неща излиза, че да се създаде нещо подобно на Матрицата не е технически невъзможно. Граничи с невъзможното... но само от наша гледна точка. Но само преди осем години граничеше с ненаучната фантастика да си имаш в къщи двугигахерцов звяр със петстотин мегабайта рам и стогигабайтов хард диск. Мче през 1994 домашните харддискове имаха размер 500 мегабайта. За звукови и видео карти въобще да не говорим, но кой тогава си е представял, че на домашния си компютър ще можеш да си играеш на компютърни игри със реалистичността на Doom 3 или Unreal 2. И тфа е скок само за осем години. А кой знае кфи технологии ще излязат след сто години?