|
""подобно" звучене значи ли непременно "повлияване"? "
Според мен, да!
Друг е въпросът дали влиянието е директно или индиректно. Има някой банди, които са неосъзнато повлияни от Pink Floyd. Други се гордеят да се нарекат техни последователи /Shadow Gallery имат един великопепен двайсетминутен поклон, който са нарекли "Floydian Memories" и в който са вплетени тридесетина техни парчета/.
Пример - стилът на свирене на Дейвид Гилмор е толкова уникално-специфичен, че се превърнал в нещо като запазена марка. И е много по-разпознаваем от тези на другите двама слоу хенд-а --> Клептън и Кнопфлър.
Към по-късна дата всеки китарист, който почне да изцежда тоновете по този затрогващо-измъчен начин, пряко или косвено е повлиян от него. Защото той е школа, стил, а не просто един велик китарист.
Същото е и с Роджър Уотърс.
Разчупените вглъбени композиции, брилянтните и до болка искрени текстове, концептуалната тематика, търсенията и перфектционизмът в областта на звукоизвличането, гневните изблици, артистичната бленда, която е много далеч от класическите вокални прийоми в блуса и рока...., това са все неща, които впоследствие стават баси стабилния корен за израстването и развитието на дървото на рок музиката в най-разнообразни посоки. И независимо дали някоя група е на върха на туй дърво, дали е основен ствол, или е нейде по клоняците и вейките,...без корен, от където да суче розови сокчета от Вселената, за где е тръгнала?
"това ли са петте групи, които би препоръчал на човек, който слуша и е запленен досега само от Флойд? "
ми, зависи!
Ще подходя спрямо конкретния човек и предпочитанията му, защото феновете, които са успели и имали късмета се докоснат до Флойд, са доста различни като типаж и вкусове. И това е нормално, Флойд има с какво да привлекат купища типажи, защото, както вече неведнъж споменах, те са изключително съчетание от най-високите върхове, които е способна да достигне музиката.
Напоследък много често препоръчвам Anathema на хора, които имат афинитет към ултра тежкото депресарско звучене. Естествено, на такива не препоръчвам Парсънс и Бийтълс, хъхъхъ
Трябва да се има предвид, че не всички могат да имат универсално настроено слухово апаратче, което да подбира и оценява и пресява безпогрешно доброто от всеки стил.
"защо все пак Доорс и Цепелин са сложени, как мислиш?..може би по горната причина с препоръчването?...във всеки случай не познавам Флойд-човек, който да не е и Цепелин-маниак."
От моя гледна точка са сложени погрешно. Заради слабоумната стиловата категоризация "рок динозаври" и заради някаквото съвпадение във времевия диапазон, в който основно творят.
И Zeppelin, и The Doors пердашат твърде праволинеен блус рок в сравнение с Pink Floyd. С това изобщо не искам да омаловажавам достойнствата на тез две великолепни групи. Много са ми любими.
Но при тях няма почти никакво стилово развитие. Докато при Флойд това разнообразие е толкова пъстро и всеобхватно, че не можеш да го проследиш чак. И на всичкото отгоре е лавинообразно. В смисъл --> повлича всичко по пътя си. Или го преобразява по свой вид и подобие, или го обезличава.
"и накрая да кажа за себе си - Алан Парсънс слагам и аз. а си мисля, че който слуша Флойд, няма как да не хареса и Депеш...знам, че и ти така...а дали не и Кюър? "
Единственият минус в актива на Depeche Mode, ако трябва да се "борят" и сравняват с Pink Floyd, макар аз да не обичам подобни безсмислени сравнения, е това че са правили прощъпулник тогава, когато Уотърс и Ко. вече са се разпадали.
Друго поколение са просто. Поколение, на което не са му оставени много неща за откриване в музиката. Depeche Mode са тръгнали да покоряват върхове в доста по-неблагоприятно за таз цел време. Това прави минусът им кекав и не толкова важен. Поне за мен.
Пак ще се самоцитирам:
И едната, и другата група, независимо от нивото и времето, правят следното --> създават стандарти в музиката, от които сами бягат, когато те се пренаселят, за да могат на спокойствие и в самота, без никой да им пречи, да създадат нови и нови. И нови.....И нови....и пак.
В този ред на мисли, Depeche не са подобни на Floyd..., те са им равни.
Колкото до The Cure, те са твърде авангардни, символични и отвеяни, за да ги включа в списъка, който поиска. Докато Флойд, въпреки цялата тази космополитност и пространственост на цялостното звучене, са си група, която набляга основно на социалната тематика /текстове, концепции и прочие/. Особено след "Meddle".
"...а Юту?...онзи ден си преговорих Пулса - ми...имаше и U2 там, да."
Като пищна сценография и осветление ли?
Щото това го докарват сполучливо и дървари като AC/DC, Kiss и Rolling Stones.
От музикална гледна точка - U2 не са ми близки до Pink Floyd. Или поне не дотолкова, за да ги сравнявам. Боно е много специфичен артист, той гради облика на тази велика група почти сам. Докато във Флойд винаги е имало искри, сблъсъци, допълване.
U2 са смесица от пост-пънк, блус, джаз, уейв, алтернатив, поп. Вярно, много стилове са, но все пак са определими.
A Pink Floyd са успели да се възнесат над стиловите граници в музиката.
Само една група успява да го направи след тях. И това не са U2
-------------------------------------------------
...и върху теб тека!Редактирано от VlOLATOR на 12.12.06 17:43.
|
... [re: Яcминa]
(черен)
