... / Фен клубове / Музикални / Pink Floyd

Ми, принципно смятам че звученето на Флойд е възможно най-уникалното и най-неподражаемото, което съществува и е съществувало в музиката.

И като такова, ми е много трудно да го оприлича на нещо.

Дори сред групите, които са видимо повлияни от Флойд, защото не-видимо те влияят на цялата рок сцена след тях, няма такава, която да звучи толкова комплексно и всепоглъщащо. А и толкова разнозначно във всеки един албум и период.
Другото което ме спъва в отговора е това, че реално Флойд са почнали да творят в зората на рок-а и не са имали възможност да се повлияят от кой знае колко много групи и изпълнители. Дори в даден момент се отлепят и от тези, от които реално са се учили и възхищавали най-много - The Who, Cream, Jimy Hendrix, The Beatles...

Ама щом се иска отговор на конкретен въпрос /"пет най-близки групи и изпълнители"/ и не се конкретизира дали групите трябва да са съвременници на Флойд или може да са разни качествени епигони от по-новото време, ето:

1. The Beatles - по-късните албуми.
И това - единствено заради очевадното преклонение на Барет към тази банда. След Барет - почти няма нищо бийтълско, но съм ги сложил най-отгоре, защото все пак единствената група, от която Флойд са се повлияли ушевадно в даден период. Макар и доста кратък. Работата е там, че по-нататък не се влияят от нищо и никого.

2. Anathema след 95-та.
Вонят..., ама ВОНЯТ на Флойд.

3. The Velvet Undergound
тук ще се самоцитирам:
Заедно с Флойд, те са тези, който дефинират алтернативно-авангардния подход към блус рока. Основни принципи:

- поетизиране и съзерцателност,
- отношение, вглъбеност,
- бунт, но не в смисъл "революция",
- разширяване на кръгозора от тематики,
- дислокация по отношение на триакордието и инструментариума.
- комбинативност по отношение на други изкуства.
- други;

4. Radiohead
От втората голяма алтернативна вълна, отпочнала в края на 80-те, тях най-здраво ги тресе флойднята.

5. The Alan Parsons Project

Колебаех се кого да сложа на петото място --> Dire Straits, Marillion или The Alan Parsons Project.
Но Мерилиъните, макар и мноооого повлияни от Флойд /особено Стив Ротъри от Гилмор/, дълбаят в по-различна посока. Там връзката с корените се нарича Genesis, а не Floyd.
Стрейтс са много близки като аромат и концепция. Те са и приятели големи Кнопфлър и Гилмор