Време

Текът моментите, които правят деня ад
Прахосваш часовете, импровизираш
Търкаляйки се на земята в твоя роден град
Чакайки някой да ти покаже пътя, който не намираш

Уморен от лежане под слънчевата светлина
Оставаш вкъщи, за да гледаш дъжда
Млад си, животът е дълъг, трябва да го проумееш
Има време, което днес да пропилееш

И тогава един ден откриваш
Че десет години ти си преживял
Никой не ти каза кога да стартираш
Ти пропусна началния сигнал


И ти тичаш, тичаш
Гониш слънцето, но се е скрило
Надбягваш се с него и надничаш
Слънцето не се е променило
Ти си стар, на нищо не приличаш
Живота ти е истинско мъртвило