Тук всички сме фенове на Роджър Уотърс...и няма нужда нужда да бъдем убеждавани допълнително в това, че той е един от най-големите в рок музиката! Че е основният креативен двигател във Флойд. Особено пък чрез довода - "без него работите не стават"!

Баш си стават. И чест им прави, че в двата албума без него, успяват да преодолят предишното звучене....и да създадат ново, макар и по-мелодично, по-слушаемо, а оттам - по-комерсиално!

Аз съм върл фен на Роджър Уотърс. За мен, той е най-влиятелният жив музикант на планетата.

Но Флойд нямаше да са Флойд...ако не се беше случил емоционалният и най-вече музикантският сблъсък с Дейвид Гилмор.
Саркастичното и мистично присъствие, водевилното, дори мюзикълно музициране,...алтернативността, мрачността, съчетани с неповторимия поетичен талант на Роджър......., срещу омайно-чистата рок естетика, фината мелодичност, нежност, меланхоличност и уникално елегантен стил на свирене на Дейвид. Именно в този сблъсък се родиха класическите албуми на Флойд..., не само заради едното или другото!

Една птичка пролет не прави , а Дейвид, Рик и Ник доказаха по най-убедителния начин, че могат да се справят прекрасно и без Уотърс.
Какво по-убедително нещо от концерта P.U.L.S.E.??? Неудачници не могат да сътвoрят подобен ВЗРИВ! Защото P.U.L.S.E. не е концерт...той е ВЗРИВ!
Неудачници не могат да създават химни като "On The Turning Away", "Marooned", "High Hopes", "Sorrow" и прочие...

Няма незаменими хора!

-------------------------------------------------
I know who I am!

Редактирано от VlOLATOR на 17.07.06 14:10.