Прочетох, изслушах и изгледах доста интервюта с Ник Мейсън докато беше в България, но това, което ще Ви постна, ми се струва най-качествено:

От ден и половина насам, мечтата на цели три поколения в България се сбъдва на половина (или на четвърт, зависи от гледната точка). Ник Мейсън, барабанистът на легендарната британска група "Пинк Флойд" се намира в София, за да представи книгата си "Пинк Флойд отвътре". С уникалното си чувство за хумор той разказва в нея за групата, чийто член е от самото създаване и никога не я е напускал. Мейсън започва да пише след края на последното им турне през 1994 г. и сега, десетина години по-късно, неговото "бебе", както самият той я нарича, е вече факт.
БГНЕС предлага пълния текст на интервюто си с легендарния барабанист на легендарната група:

- Кое е по-вълнуващо – да напишеш и представиш една книга или да създадеш и изсвириш една музика?

Н.М.: За мен музиката е по-вълнуваща. Да имаш контакт с публиката, да правиш представления на сцената е много по-завладяващо в сравнение с книгата. Въпреки това книгата остава толкова лична. По някакъв начин това си е моят солов албум, моето бебе. Наистина съм щастлив да имам възможността да я представя. Да я покажеш на читателя е толкова лесно, не е като да я напишеш, а след това да видиш как изчезва от рафтовете на книжарниците е невероятно. Това не може да се сравни с “изчезването” на дисковете ни, защото за един диск е много лесно да остане дълго време на рафтовете. В музикалните магазини има специални отдели за “Пинк Флойд”, където винаги има поне десетина албуми. Докато когато става въпрос за книгата...ами книгите в книжарниците се свалят от рафтовете всяка седмица и новите изместват старите. А пък моята освен всичко е по-голяма и по-тежка, така че няма да се учудя като на нейно място сложат други три по-малки.

- Сега Ник Мейсън е повече писател или остава барабанист?
Н.М.: Ами, колебая се...всъщност аз съм пишещ барабанист.

- Ако имаш възможност да избираш, в кое време би живял – ще се върнеш в миналото или ще живееш в бъдещето?
Н.М.: Мисля, че в бъдещето. Би ми било интересно да се върна в миналото, но бъдещето ще е по-вълнуващо. Дори нямам нищо против да отида стотина години напред.
- Свирил ли си на първия си комплект барабани? Изобщо, как би се чувствал ако сега ти кажат, Ник, ще седнеш ли на първите си барабани да посвириш на тях?
Н.М.: Не, не, не, боже, би било ужасно, тези барабани бяха ужасни. Дори не смея и да си помисля, те просто ще звучат...кошмарно. Нали знаете, при евтините комплекти има проблем със звука на чинелите, трудно е да се настроят...Разбира се, от гледна точка на носталгията ще е прекрасно да ги видя отново, но свиренето ще е гадно.

- А на какви барабани обичаш да свириш?
Н.М.: Обожавам истинските барабани, акустичните, а не електронните барабани, защото има нещо в свиренето, физическото присъствие в групата е незабравимо и няма нищо общо с програмирането на барабаните.

- Надничаш ли понякога в интернет форумите, посветени на Флойд и пишеш ли понякога в тях инкогнито?
Н.М.: Да си призная, не много често и никога не съм писал в тези форуми. Мисля, че Дейв (Дейвид Гилмор) от време на време наднича из тях, защото винаги сме се чудели дали един ден не трябва да си имаме свой официален сайт, което и до сега не сме направили. Официалният сайт на “Пинк Флойд” всъщност е на звукозаписната компания EMI. Смятам, обаче, че ако решим да правим нещо, може и да проверим какво точно искат хората и какво си мислят по различни въпроси. Но, боже, отнема толкова време да четеш неща, които приличат на e-mail, съжалявам, това не ме привлича особено.

- Какви са в момента отношенията между членовете на Пинк Флойд?
Н.М.: Ами доста добри. С Роджър (Уотърс) си говорим редовно, с Дейв по-рядко, а с Рик (Райт) е най-трудно. Той все пак е далеч от нас, живее в Америка. Имаме и делови отношения - имаме офис, който трябва да се поддържа и това ни принуждава от време на време да се срещаме и по работа.

- А събирате ли се понякога да пиете бира, просто като приятели, а не като делови партньори?
Н.М.: Понякога, искам да кажа, не е редовно. Събрахме се четиримата на вечеря точно преди концерта ни от Лайф 8. Все пак имаме много общи приятели и се срещаме “изненадващо” от време на време на разни празненства.

- Все пак, неизбежно е да не те попитам за Лайф 8. Как се чувствахте на сцената, пред толкова много хора, които са ви очаквали толкова дълго време?

Н.М.: За нас беше страхотно, наистина. Осъзнавахме колко много значи това за всички пред сцената и пред телевизорите и всички бяха толкова щастливи, че се случва. Мисля, че се справихме по възможно най-добрия за нас начин.

- А приехте ли мотото на серията концерти – “Да направим бедността история”? Изобщо до каква степен се ангажирахте със самата идея?
Н.М.: Да, категорично. Най-после хората във Великобритания осъзнаха, че има едно мото, което трябва да бъде реализирано, а не просто да се изпращат пакети с храни. Самият аз наистина започнах да разбирам проблема и разбрах, че има начин да спасиш нечий живот, но трябва да променим мисленето си.

- Изненадваш ли се понякога колко насериозно ви приемат феновете? За някои от тях вие сте начин на живот, мислене..
Н.М.: Да, по някакъв начин е ласкаещо. Понякога обаче наистина е изненадващо и странно. В този смисъл, аз самият също се възприемах много сериозно докато бях тинейджър, а и малко след това, но мисля, че всичко продължава до към 50-тата ти година.

- Но за много хора в България над 50 вие все още сте всичко...
Н.М.: Е, добре, тогава нека да е до 70. Трябва да пораснат като станат на 70, предай им го.

- След като вчера се срещна с около 200 ваши големи почитатели, смяташ ли, че има разлика между феновете в Германия и Франция, и тези в България? Н.М.: Не мога да го обясня добре с думи, но е така, вярно е, че има разлика между феновете. В България, поради ограничения достъп до музиката преди години, феновете са по-интелектуално привързани и тази връзка е много по-силна в сравнение с останалите държави. Има и друга страна, романтичната – почти всяко момче снощи призна, че за първи път е целувал момиче на музиката на Флойд. Със сигурност това е много по-различно от Великобритания.

- А не смяташ ли, че причината може да е, че феновете ви във Великобритания просто са свикнали с вашето присъствие? А когато дойдете тук, вие сте легендите, звездите?
Н.М.: Да, вярно е, но има и нещо друго – във Великобритания имаш повече избор, може да не си толкова фокусиран върху една група, можеш да избираш между Deep Purple, Genesis и всичко останало.

- Какво смяташ за така наречената война между комерсиалната и ъндърграунд музиката? Къде би се поставил ти самият?
Н.М.: Не бих искал да правя разделения. Самите ние сме излезли от ъндърграунда много отдавна и сега сме комерсиални. Разделението според мен в момента е между музиката, която се предлага в телевизионните програми, която не е претенциозна, не търси уникалното творение, гласа, а се води по стандарта. Това не ме интересува. Аз обичам усещането да си в група, да пишеш песни и така да създаваш интерес у хората. В Англия казват, че у нас има елемент от ъндърграунда, защото песните ни са дълги и не ги пускат по радиото, но това нищо не означава. /БГНЕС

-------------------------------------------------
Заседанието продължава