Не съм срещал преведени текстове на Флойд из мрежата, но не съм и търсил.
Трудно е да се превежда поезия. Поезията не е само в римите или в спазване на стъпката, или в смисъла на думичките. Тя е съвкупоност от всички тези, втъкани в идеята на автора.

Сетих за превод на една песен на Флойд - Time, от албума им "The Dark Side of the Moon"
Преводът не никак точен. Той дори не е превод, но според мен смисълът е изключително богат и близък до идеята на оригиналния текст.
Преводът е на Петя Дубарова.
Не смятам, че е нужно да обяснявам повече. Ето ги и двата текста.


Време

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен,
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!


Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.



TIME

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way.
Kicking around on a piece of ground in your hometown
Waiting for someone to show you the way.

Tired of lying in the sunshine staying home to watch the rain.
You are young, life is long, and there is time to kill today.
And then one day you find ten years have gone behind you,
No one told you when to run, you missed the starting gun.

So you run and you run to catch up with the sun, but it's sinking
Racing around to come up behind you again.
The sun is the same in a relative way, but you are older,
Shorter of breath and one day closer to death.

Every year is getting shorter, never seem to find the time.
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation is the English way.
The time is gone; the song is over,
Thought I'd something more to say.