Не ме мързи толкова да пиша, щото го правя в служебно време, разбира се

Явно се разминаваме в изначалното понятие "харесване". Лично мен "комплексно" перфектните групи бързо ме изморяват. Става ми малко eдно такова тягостно усещане като от рода "Art for art's sake". Но това е друга тема.

Двете ми любими групи са Uriah Heep и Creedence Clearwater Revival. Две напълно различни групи. Но никога не съм ги поставял между себе си и музиката в качеството им на еталони. Защото не са такива - нито поотделно, нито комплексно, нито технически, нито лирически, нито полифонически, нито атмосферически, нито ненамсикакво-ически Просто са създали моментите в рока, които съм ги усетил като най-близки. И толкова. Хубавата музика нито започва, нито свършва с тях.

А за естетическите ми критерии за музика разчитам, разбира се, единствено на собствените си междуушни процеси и натрупвания :-))) Противното би ми било обидно.

И въобще си мисля, че най-лошата услуга, която можем да направим на една любима група е да превърнем музиката й в кетчуп, с който обезателно трябва да е наръсено всичко, за да придобие някакъв вкус, годен за консумация. Затова и не мога да разбера логиката на това "фендъмско" отношение към музиката на разните музикални фен-клубове в Дир-а. И рядко си подавам носа извън клуб "Рок". Именно защото любимата ми музика е рокът, а не "Крийдънс" или "Юрая".

Както и да е, повече няма да теоретизирам по въпроса.
Ако искаш, все пак, да продължим разговора за "елементарността" на Битълс и "сложността" на Флойд, знаеш в кой клуб да ме намериш

И ти жив и здрав