Въпросът е не толкова физическото отсъствие на Уотърс, колкото в липсата на "духа" му в този албум. Защото първия албум на Флойд като трио всъщност е A Momentary Lapse of Reason, но в звученето на този албум жевеят идеите на Уотърс. Можеш да го сравниш с излезлия 2 месеца по-рано Radio K-A-O-S - та общата мелодичност, ефектите са толкова близки. Всъщност сериозните изследователи на творчеството на Флойд смятат, че творческия им път се развива на трилогии, като се посочват емблематични техни албуми - Meddle - Dark Side of the Moon - Wish You Were Here и след това - Animals - The Wall - The Final Cut. Животните са колективно дело, но навремето бях попаднал на един винил на Стената, където пишеше (по памет): Автор на музиката и текстовете - Рожер Уотърс, изпълнява Рожер Уотърс и Пинк Флойд. А виж какво пише за Final Cut - "Originally named "Spare Bricks", The Final Cut: A Requiem for Post War Dream, is a dark, melodramatic album.
The album is a remeberance of Fletcher Waters, Roger Waters father who died in World War II. This concept album is good to listen to, and intresting. It is the album you would pick up if you wanted to hear Pink Floyd, but something not off The Wall or Darkside of the Moon. Roger did all the writing instrumentally, and lyrically. Many people coinsider this to be a Roger Waters solo album becuase of his dominence over the album. " Впрочем този проект е готвен успоредно с The Pros and Cons of Hitchhiking.
Та моето мнение е, че много идеи на Уотърс, а може би и негови партитури са използвани в A Momentary... и разлика в звучението му не се натрапва, спрямо предходните.Може би е започвал нов проект от 3 албума, може би е искал да сложи точка на предната трилогия, защото за мен Final Cut е оставен...как да кажа...някак си с отворен край.
Докато дивижъна е първия албум на Флойд в който Уотърс няма и грам участие и, не се сърди, друже, но това не просто си личи, а направо човърка по слуха. Не,че е лош албума, просто това не е Флойд. Това разбира се си е мое лично мнение, което подкрепям с факта, че вече 8 години няма нищо ново - да бяха 2,3,4, но 8 - множко са. Впрочем и от Уотърс не се е появило нещо ново, ако изключим Each small candle - една песен за 10 години. Май когато се караха имаше доста дух в тази група, съперничество ли, но вадеха златни албуми. Казвам го с голяма болка, аз съм маниак на тема Флойд вече над 20 години.
Та така, мисля,че дивижъна не се възприема толкова добре именно заради отсъствието на Уотърс. Смятам,че Флойд без него просто не са онзи Флойд, който беше символ май не само на едно поколение. Дори и ако изслушаш първите им албуми - те са почти изцяло от композиции на Барет, но пак не звучат като соловите му проекти от него време, защото в композициите му за групата пръст има и Уотърс, а по-късно, когато Барет се оттегля и нещата във Флойд се поемат доминантно от Уотърс - идва Atom Heart Mother и...нататък всеки знае. Впрочем с този албум започва и влиянието на Ron Geesin в/у музицирането на Флойд и най-вече в/у това на Уотърс, но това вече е друга тема

Май стана дългичко,а

"Всъщност мн.малко неща има,които наистина са невъзможни",мислеше сиАлиса