Няма да забравя никога изживяването от концерта по случай 30-годишнината от честването на дни на Москва в София (откъдето е и вече разпространилото се наименование на записът "Камино `98"). Този концерт беше безплатен и имаше истинско стълпотворение от хора пред входа на НДК. Беше неописуемо, тълпа в пълния смисъл на думата, хора на всякакви възрасти стилове буквално се смазваха на влизане в залата. Абсолютна лудница. Какво представляваше концертът не помня, кой съм слушал също, освен Лили. Спомням си, че общо взето беше концерт, скалъпен "на 2, на 3", даже объркаха и един от плейбеците Лили.
Нейната част дойде късничко, към края на концерта. Залата беше с неособено приятна атмосфера заради многото и различни хора и стилове, чули се до момента. Лили изпя няколко песни от "Готови ли сте за любов", след което започна Камино. Изведнъж, на фона на цялата лудница, крясъци и говор на няколко езика, се вряза една пълна и напрегната тишина. Спомням си предимно гласа на Лили. По-късно установих, че когато я слушам да пее на живо, забравям да виждам това, което гледам. Почти нищо не помня от нея, докато пее. Това бе един от малкото случай, в които и звукът в залата бе на много добро ниво. За съжаление записът на телевизията и познат от официалния сайт изобщо не предава онова пространство, което оживя, пренасяйки гласа на Лили. Металите, които се бяха струпали пред подиума, за да куфеят (вероятно на Б.Т.Р.) стояха и гледаха в ступор и някакси очудени от собствената си реакция.
След края на песента, реакцията в залата беше леко забавена, сякаш не е свършило изпълнението, а тази реакция се изразяваше в най-бурните аплодисменти и викове, които някога съм чувал.

Този концерт ми направи впечатление именно заради това, че събираше много различни хора, всеки дошъл, за да чуе любимците си, залата се пукаше по шевовете от неимоверно голямото количество хора (не можеше даже да се пресекат пътеките на първия етаж. По време и след последното изпълнение на Лили, обаче, всички присъствали бяха забравили мислите си до момента, ексцесивността в поведението, отдадени напълно на всеки тон на Лили. Спомням си, че тогава се почувствах горд от това, че имаше много чужденци в залата.

Елементарно, Уотсън!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите