Обикновено музикантите взимат твърдо договорена сума и процент (не повече от 5% от цената на албума - обикновено 1 или 2) на продажби над определен тираж. Това е масовата практика. Компаниите не са "добре защитени", а просто някой музиканти са твърде мързеливи да се запознаят и изчетът "small print" условията на договора и падат жертви на бизнеса. Затова има адвокати с който човек трябва да се консултира преди да подпише договор. Естествено има доста гадни малки компанийки, които открито бачкат за да преебът групите, но големите компании както в случая Black Mark или Coroner - Noise обикновено са стабилни и не правят така, стига разбира се да си наясно какво точно ти представлява договорът и разбира се, подписвайки с голям магнат от сорта да не очакваш че ще бъдеш промотиран през цялото време като група номер 1 при голямата вътрешна конкуренция.

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"