съм си забравил мисълта. Когато говоря за изместването на неандерталеца от кроманьонеца поради предполагаемо по-добрите "обществени" качества, пренасям тази корелация между стария и новия вид в днешно време и се получава следното: новите хора ще ни изместят за нула време, защото ще са много по-способни да съществуват и да действат в условията на пренаселеност, глобализъм, нестабилно световно равновесие и прочие условия, които действат в момента и ще се засилят в близко бъдеще. Та въпросът е: имаме ли шанс ние, олдскуул-романтиците, в настъпващия неспокойно-странен свят?

Защо се радва този швед?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите