Малко известно е,че бистрешкия манастир носи името на Св.Иван Рилски-Чудотворец,наречен още Пустиножител- за по-кратко Св.Иван Пусти.Даже Вазов пише за Рилския манастир едно от произведенията си:"Великата рилска пустиня".Думата "пустиня" е много близо и до думата постничество(постиня-ударението е но "о"понеже с тая клавиатура не мога да го отбележа).Твърди се че самият светец е осенил с присъствието си пещерата,дето се е намира и манастира.Много още скални манастири е имало във врачанско,за съжаление забравени през комунистическо. Този тип скални манастири с монаси,подвизаващи се в уединение,местното население наричало-пустинки.В манастира -близо до Враца до преди "Девети" винаги е имало поне 1 монах,а в по-добри добри времена и монаси.Последният игумен на манастира е архимандрид Козма.После,по време на РСО, служителите ,ако е имало такива,били изместени да живеят в резиденцията на Владиката,в подножието на манастира.В наше време за постоянно там бяха архимандрид Сава и отец Василий.След тях стопанисването на резиденциятя се свързваше с името на групировки.Сега май са само обикновени пазачи,защото достъпът до манастира горе е свободен.Интересното е че в годините на мракобесния комунизъм игумен на съседния Мътнишки манастир е бил О Григорий Грачев- белогвардейски емигрант.Чудно как е бил оставен на мира,само един лаф доскоро се ползвоше подигравателно от месните жители.Ако искаха да кажат за някого,че нищо не става от него,определението беше следното:"Мани го тоо,га че ли Грачев го е кръщавал!"

Леко,баце,леко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите