Срещички...ехеее...а бяхме млади...
На времето имаше едно място-много стратегическо-разширени вени-една малка сладкарничка срещу киното, с високи маси,без столчета.Там се срещахме,а после-накъдето ни видят очите.Сега се виждам чат-пат с една бойна дружка и не знам защо сме си избрали място за среща"пред пощата"-тва ще рече някъде около телефоните,почти всеки петък,след обяд когато сме свободни и и се прииска да пийнем по питие и да поговорим на спокойствие.

Дори да си на верен път,ако просто седнеш на пътя ще те прегазят.