Ето Ви ги:

Монолог на Жулиета от Дуньово

Ага та видям все ми прималива.
От баирян ти са вращаш с твар дърва.
И криям са зад уйкована слива,
и руках та, пък ти са ни узва.

Със солзи торчам в кьошкян да са мушна,
поплаквам си на две, на три.
Страх ма е бубайко да не слуша,
чи може келян пак да му възври.

С бубайка ти наплетаха са здраво,
попоржиха жихан мильлеть.
На вашен жинс и коте са не дава!
Каков е соя пусти мой късметь!

И солзисе във гришкаса ми капят.
С рапта ма залисват, със изметь.
От сяя пусти таткови хасапя
животяс ми е бално и изеть!

Налята ма да идам във баирян
и там да пийна от шишица сач!
Умутас ми за тебе ма възпира,
скондапцвам и удривам го на плач.

- Къде си, мой Ромео, мой Иване!
Стъптала съм в ногисе грях и срам.
Кривачка душа в мене да остане
и нея тебе я ще да я дам!

Златко ша познайш ли редактора...