Няма реални активни независими граждански структури, а и индивидуалната активност на хората е ниска. Всеки се спасява по единично и често - неуспешно. Непосилния гнет довежда до отчаяние и пълно недоверие не само към каквито и да са институции, но и към мотивите на всички заобикалящи. Семейството се явява последна опора, но то не се подпомага и е налице протест и срещу тази форма на социална официозна обвързаност. Църквата не слиза при хората, а от позиция на цезаропапизма подкрепя досегашното статукво...

За радост, корените на града ни са дълбоки и той ще надживее и тези неудобства на момента...









.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"

Редактирано от Vetrim на 21.01.09 15:41.