|
Както обещах, макар и с малко закъснение, ви пиша впечатленията си от двуседмичния ми престой в Пловдив през погледа на човек, който не се е прибирал от 4 години. От сега ви казвам, дълго и подробно ще е- просто съм изпълнена с емоции. Макар и да се върнах преди две седмици още ми държи.
Малко предистория.. Миналия път като се върнах бях, в буквалния смисъл на думата, поразена от София. Толкова много се беше променила от 98-99 насам, че не можех да повярвам на очите си. За мой ужас, Пловдив беше застоял, да не и западнал. Много ме заболя като от блестяща София влезнах в Пловдив, който не беше мръднал на йота, а това което беше направено преди се виждаше,ч е започва да запада. Голяма мъка беше, признавам си го. За щастие хората си бяха те и животът си беше типично пловдивски, та преживяването ми не беше чак толкова болезнено.
...
Малко по-късно влезнахме в Пловдив. Първи впечатления, комерсиалната зона се е разширила, тревата в Пловдив е изкосена , още няма табелки.
Говоря ви за тревата, защото това е едно от най-важните неща, за да изглежда един град добре. Преди около улиците вечно имаше купища треволяци, а сега има поддържани градинки- разликата е зашеметяваща. На много места има плетове и цветя. Не можех да повярвам на очите си. Но липсата на крайпътни табелки набързо ми напомни, че не сънувам. Чудя се, как искат общинарите да развиват каквото и да е в града, като човек се губи в него още с влизането, ако не го познава разбира се. В Панчерево (до София) имаше повече табелки отколкото в Пловдив.
По-лъсно забелязах, че в Изгрев също се поддържа, че не е само по центъра, както обикновено ме оборват като говоря за такива неща с други българи. Междублоковото пространство зад блока в който съм родена и израстнала беше преобразено. Навремето пейките бяха в толкова окаяно състояние, че ако човек намереше една цяла греда, която да не е мръсна или потънала в бурени, от които нападаха гадинки, си беше живо щастие. Под нашата тераса беше боклуджийската кофа на хората от входа и бурените се виждаха от седнало състояние в хола (ние живеем на първия етаж). Местата направени по времето на комунизма за цвета, бяха поредните "мега саксии" за бурени. А сега.. пейките оправени; плочките подредени и добре аранжирани с малки павенца; посадени дръвчета- никой не ги беше скършил; "мега саксиите" пълни с огромни маргарити, пламъци и полски цветя; тревата изкосена; чисто- кошчета за боклук и най-вече... катерушките за деца бяха боядисани и поправени.
Най-шокиращото беше, че явно това не е от месец-два, да каже човек, че още "не са имали време да го разбият". Не! Това било така отдавна и никой не го е разбил. Къде са сега вечните плювачи по българите да кажат как нищо не пазим и не ценим, как сме мърлив народ и т.н. простотии?! Искам ги пред мен
Дойде ред на магазините- трябваше да се приготвя за едно важно събитие. И тук изненади! Всички продавачки бяха изключително любезни и лъчезарни жени/момичета. Няма ги намръщените физиономии, няма фасони, нито мързеливо отношение към работата. Работеха така както вече и тук не се вижда. Наистина бях много впечатлена. В един магазин извадих сигурно десет блузи и не купих нито една, а продавачката през цялото време остана любезна и си вършеше работата. За изборът по магазините дори не ми се говори. Идвайки от Люксембург ми се стори че влизам в къщичката на Дядо Коледа . Но това е специфично за тук, просто в държавата, в която живея няма много голям избор на каквото и да е по магазините. В Пловдив, особено в Халите, направо станах разногледа. А, Халите- прекрасно са ги направили. Браво, оправили са сградата и тя се използва като хората.
Въпрос на лично мнение, нали? Ти виждаш едно, друг-друго...
|
Re: Разочарован съм от Пловдив!!! [re: мтм]
(ReBornArchdevil)
