Re: Изборите идат....... / Градове / Елхово

Добри дни за СДС от Бойко Пенчев

На СДС отдавна не се бяха случвали толкова хубави неща. Връщане в центъра на медийното внимание, битка, която даде възможност на младия лидер да покаже характер, случки, мобилизиращи симпатизантския гняв... Депесарските подводници във висшите ешелони на синята партия се саморазконспирираха и поеха курс към политическото небитие. Какво повече му трябва на човек?!

Нещата са толкова ясни, че е чак скучно да се коментират. Пламен Юруков се опита да открадне името "СДС". Също както в началото на прехода Кире Либерало си регистрира името "Либерална партия" и зелената бюлетина и сви голям номер на всички потенциални либерали и зелени. С тази разлика, че тогава пернишкият чешит не си присвои нещо чуждо, а просто се възползва от правото на първия. Специално търсих и не намерих във вестниците от последните дни журналист или анализатор, който да е написал нещо в подкрепа на Юруков и да се е подписал с името си. Няма. Разбира се, във вестниците на Ирена Кръстева охотно цитират фрази от откритото писмо на Юруков и ги извеждат в заглавия. Но и там сякаш нямат очи да застанат открито зад действията му.

По-легитимен политически лидер от Мартин Димитров в момента трудно ще намерим - избран пряко от членовете на партията. Решението за коалиция с ДСБ пък беше взето от върховния колективен орган на СДС - Националният съвет. Оттук нататък опитите да се използват шикалкавенията на съда като оправдание за ревизия на политиката на СДС могат да будят единствено смях. Или погнуса.

Единственият сравнително интересен въпрос е: що за организация е това, която е допуснала този човек Пламен Юруков да бъде известно време неин лидер? Действията на Юруков и на депутатите, които напуснаха парламентарната група на ОДС, за да отидат при Яне Янев, идеално илюстрират една от причините, може би основната, за отделянето на ДСБ. Очевидно е, че в СДС е имало, а вероятно и сега ги има, хора на възлови позиции, които са манталитетно и оперативно близки с мрежата на управляващата олигархия. Неявно, а от удобната позиция на политическата тиня и мътилка. И откакто Мартин Димитров застана начело на партията, тези кръгове се видяха принудени да напуснат уютните си блатисти гнезда и заизскачаха като коркови тапи на повърхността. Очевидно СДС е вече различен. Най-важното - неговото ръководство най-после разбра, че обединението на десните е хубаво нещо, но има огромно значение с кого се обединяваш. Въздържането от разширяване на коалицията към Кошлуков, Яне Янев или Софиянски е добър знак.

(Целият този процес близките до властта медии обозначиха като "Костов превзе СДС". Митът "Костов" за пореден път е вкаран в обращение, за да задейства подсъзнателните рефлекси и да изолира "Синята коалиция". "Костов" в жълто-розово-кафявите медии е мит, който дава удобно псевдорационално обяснение на базисния въпрос: защо уж България върви напред (от СИВ към ЕС), а всеки усеща, че работата е на зле. Виновният е "Костов".)

Далеч съм от мисълта да внушавам, че ДСБ е "правилната десница", с която СДС трябва да си сверява часовника за всичко. "Синята коалиция" е проект, който се надявам тепърва да се развива като убедителна, ефективна алтернатива на сегашното управление. Осъществяването на този проект изисква работа и изминаване на доста път - и от СДС, и от ДСБ. Път, толкова дълъг, че дори няма значение кой е по-напред в момента. Осъществяването обаче включва и пречистване, което няма да е винаги гладко и безболезнено. Козметичното пречистване е запазената марка на БСП, а СДС се пречиства хирургически. Така е било, така и ще бъде. Защото БСП е партия на вкопани, сраснали се със социалната тъкан роднинско-партийно-административни мрежи. Там минаваш на заден план в партията, но оставаш в мрежата. А СДС, независимо от имената, които може да носи, е проект на търсещите една друга България граждани. Подобен проект е винаги рисков, оставен на инерцията той залинява, а и не е имунизиран срещу превземане отвътре. И затова трябва да се грижим за него с усърдие поне равно на усърдието, с което комунистите пазят властта си.