Комунизмът не си е отишъл, защото не е идвал.
Като всяка идеология, комунистическата има свои икономически, социални и морални стълбове.
Морална ценностна система на комунистическата идеология е христинският морал за любов към ближния и към врага, за свобода, равноправие, социална справедливост и солидарност.
Икономическата доктрина на комунизма обоснована от евреина Маркс постави като основно понятие и икономическа база общонародната собственост върху средствата за производство.
Икономическият експеримент на т.нар. комунизъм от 1917 г. до 1989 г. се състоеше в съсредоточаване на целия икономически, политически и социален ред в ръцете на един човек – диктатора. Елементарната цел на това струпване на безгранична власт в едно лице беше да се контролира лицето-диктатор, а той да управлява собственост за милиарди. В името на този контрол на собствеността, една шепа от т.нар. болшевики, начело с философа Ленин и милионите долари на клана Ротшилд, през октомври 1917 г., удариха сърцето на тогавашната световна икономика, най-богатия човек на света – руския император Николай ІІ Александрович Романов, внук на Александър ІІ Освободител.
Така този експеримент на ХХ век роди своите диктатори, най-големите – Сталин и Хитлер, и всички останали.
По същата проста схема Горбачов и Елцин предадоха Съветския съюз в ръцете на шепа марионетки, т.нар. олигарси. Тези няколко малоумни момченца трябваше да заграбят суровинния ресурс на Русия и да го поставят в услуга на своите господари. Но руската мечка се събуди от шока и намери своите истински лидери – Владимир Владимирович Путин и Дмитрий Медведев, а и много други достойни руски патриоти.
За ролята на предателите в световната история всеки знае, христоматийни примери са Юда Искариотски, Брут, предателят на Левски, Михаил Горбачов...
Този експеримент, наричан от непосветени комунизъм, приключи на 11.09.2001 г., когато американците си взривиха кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и ни докараха до началото на Първата глобална Велика депресия, до края на Новия световен ред.
А иначе мен в Елхово ме наричат комунист. С много хора си говорим на другарю, което е част от лексиката на комунистическото общество.
Приемам го с гордост и самочувствие, всички хора споделят моралната ценностна система за свобода, справедливост и солидарност, основа на християнството, възприета и прокламирана в чл. 5, ал. 2 от Устава на БСП.
Човекът е създаден от Светлина и Любов, природа на които е добротата.

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро. И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.
Галац, 20 април 1871 г.
Христо Ботев