Точно в 7,20 часа професорът е бил в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Той така ни призова в своето предаване по БНТ1 „Памет българска” от 20. септември 2008 г.
В 7,30 часа е започнала празничната света литургия за честване на 100 годишнината от обявяването на независимостта на България.
В 8,30 часа, под моста над р. Янтра, преди да вляза в двора на църквата, възкликнах: „А, ето го един елховлия!” и вече се ръкувахме и поздравявахме за празника с професора Стоян Денчев.
Църковният двор бе изпълнен с народ, гости, гвардейска рота, младежи.
Освен Божидар Димитров, който говореше с хора встрани от входа на църквата, можеха да се видят още археолога професор Николай Овчаров, доцент Пламен Павлов, Красимир Каракачанов и други.
На входа на църквата любезно бяхме канени да влезем на службата от кмета на Велико Търново д-р Румен Рашев.
Централно място на церемонията имаха внукът на цар Фердинанд – Симеон Борисов и неговата съпруга. Държавата беще представена от министъра Николай Василев, който беше близо до своя покровител и от министър Петър Мутафчиев, с когото трудно се разминах на входа, че е доста внушителен на ръст.
От църквата тръгна тържествено шествие към царския дворец на крепостта Царевец.
Най-големият национален флаг се предаваше от ръце в ръце между 14 групи от по десет човека до пилона на двореца, където бе издигнат.
Професор Денчев пое знамето от главния вход на крепостта, смигнахме си свойски, а той продължи нагоре към двореца, в това море от хора на хълма, двама бяхме и от Елхово.
Междувременно видях още един титан на историческата наука у нас, директора на Историческия институт на БАН професор Георги Марков, висок, достолепен, ръкувахме се, поздравих го за празника, а той вежлив и скромен.
На хълма шествието вече се водеше от тримата първи, подредени в протоколен ред, от дясно наляво – президент, председател на Народното събрание и министър-председател.
Станишев постоянно изоставаше, всеки искаше да го пипне, да го поздрави, да го ръкува, а явно уважаваният държавник не отказа и не пропусна никого, удоволствие беше да се наблюдава, млад, със самочувствие, а и топлото отношение на хората към своя премиер.
В суетнята щях да падна, очарователна и финна, на моя бърз поздрав за празника, мило и свенливо ми се усмихна Емел Етем.
На хълма Царевец среща си бяха дали красотата и младостта на България.
Красиви и предизвикателни, стилни и изискани, а и по-спортно облечени, българките бяха навсякъде, във въздуха миришеше на хубаво, дискретният аромат на безброй дамски парфюми се смесваше, носеше в ефира и упояваше, прекрасни са ни жените.
Флиртът и куртоазията бяха част от вълшебната атмосфера на празника.
Повече от половината от празнуващите на хълма бяха нашите български деца, навсякъде около теб тичаха ученици, с балони, знамена, шалове, младостта на България.
Кулминация на огромната емоция бе издигането на националния флаг и словото на премиера. Изключително внимание, говореше един, всички слушахме - историка, младежа, министър-председателя, а после аплодирахме и небето се изпълни с бели, зелени и червени балони.
Тържеството се насочи на излизане от крепостта и отправяне към паметника Майка България в центъра на Велико Търново. Пристъпяхме от крак на крак, бавно, търпеливо се изтегляхме, заредени от славното ни минало. На изхода на крепостта се обърнах и гърлото ми се сви и не само моето, 10-метровият трибагреник гордо и свободно се вееше, камбаните ечаха мощно, а над всичко – Патриаршеската църква, българският дух.
По ул. „Иван Вазов”, край сградата, в която са проведени заседанията на Учредителното събрание за приемане на Търновската Конституция, хиляди маса народ.
Вляво ми беше министъра Николай Василев с очарователно младо момиче, вдясно депутата от Велико Търново Димитър Абаджиев и негов придружител, пред мен вървеше изисканата и вежлива дама с дискретната усмивка, която получих от нея още на хълма, бяхме по около 15 човека в редица.
Мила атракция на огромното шествие стана най-малкият участник в празника, от прозореца на къща, придържан от хубавата си майка, в пълен ръст стоеше и ни махаше момченце, няма и година, и усетил тържествеността на момента, реши да ни се скара по неговия си бебешки начин, а ние весело му махахме отдолу и му се радвахме.
Пред паметника Майка България за втори път всички пеехме Мила Родино, а слънцето пареше вече по гърбовете и осветяваше нашите надежди.
Беше вече 12,30...