Сюзън натисна дръжката на вратата. Направи няколко стъпки навътре в коридора и за малко не се блъсна в Албърт, който имаше мъртвешки бледо лице....
-Албърт?...Ъъъ... Как си?
-Добре съм...
-Какво става?
-Господин Смърт е... - То поклати леко налудничево глава.
-Какво му има на дядо?
-Болен е!!!
-О, я стига. Той е мъртъв, не може да се разболее. - Засмя се тя.
И къщата беше разтърсена от кихавица. Албърт потрепери.
-От няколко часа е така.
-Къде е той? - Попита Сюзън разтревожено.
-В стаята си...
Тя се изтреля нагоре, подобно на комета, твърдо решена да види сметката поне на някоя звезда... Стигна отвори вратата с ритник. Смърт седеше на леглото си, облечен в черната си нощница, облегнат на една голяма и дебела възглавница. В едната си ръка държеше чаша с чай, а в другата - носно кърпа. Смърт на мишките стоеше някъде, където приблизително се намираха коленете на Смърт. Косата стоеше подпрана до леглото.
-А, Сузи... - Смърт пое въздух рязко.
Смърт на мишките се хвърли на пода, извика:
-ПИСУК!
И се скри под леглото. Смърт кихна... А Сюзън залитна и едва успя да се подпре на стената. Положението наистина изглеждаше... Доста неловко.

Не чакайте! Подходящия момент никога няма да настъпи!