Да прав си може да се включи.Не ми беше хрумнало, но първо все пак трябва да го признаят за бог...а до тогава има време а сега:

Изведнъж мъглата свърши. Итън примигна. Небето пред него беше кристално чисто. Слънцето лениво напичаше и нямаше и помен от зимата.Погледна назад, където мъглата се стелеше и обгръщаше може би целия Анкх-Морпорк. Какво по дяволите ставаше тук и какво бе това място? Итън се огледа.никога преди не беше виждал такива къщи. Докато жителите на Анкх се чудеха как да направят така, че домовете им да изглеждат по- незабележими, тук те бяха обсипали балконите и прозорците си с пъстри цветя в най-разнообразни по форма саксии. Някои от къщите имаха по две изрисувани колони и рамките на прозорците бяха посребрени с тук-таме втъкнат по някой благороден камъл. Да не беше умрял?Не, в такъв случай първия който щеше да види бе Смърт. На една къща видя дървена табелка, на която с много красив шрифт пишеше: Страноприемница 'Скачащото пони'. чак сега усети, че корема му къркори. Един бог не биваше да изпитва неудобства. С лекота отвори вратата, която за негово учудване дори не изскърца, а когато вместо характерния и на практика неизбежен мирис на дим и алкохол, носа му беше изпълнен със сладкия аромат на гозба примесен с пролетни цветя застана нащрек.Тук наистина имаше нещо гнило. Седна на една малка масичка. Мигновено пред него застана красиво момиче взело се незнайно от къде.
- Какво ще поръчате?- любезно попита. Итън се замисли. Беше чувал за хора, които обикалят по масите и играят ролята на нещо като втори барман, но това му се струваше напълно безсмислено.Един бармън беше напълно достатъчен, е почти.
- Искам плъх с боб и бира'Черно утро' Момичето сбърчи вежди;
- Опасявам се че нямаме тези неща.
- Но навсякъде ги има!
Тя сведе поглед:
- Съжалявам, искате ли да ви донеса менюто?
Итън се почеса по главата:
- Искаш да кажеш че ще ми донесеш онази черна дъска, която е закована на вратата и с тебешир е написано...
Остана с отворена уста при вида на момичето, държащо в ръцете си кожена книжка.
- Но как...
- И ти да беше сервитъорка щеше да се научиш.
- Аха- измънка- а би ли ми казала какво е това място?
Тя завъртя очи:
- Всички вие от Анкх-морпорк нямате представа къде се намирате, но аз мисля че ти в момента стоиш пред мен...- ощипа го по бузата- съвсем истински си и се намираш точно тук-показа с пръст пода.
Итън се замисли. Просто нямаше начин на такова малко разстояние от Анкх да има райско кътче за което никой да не знае. Косъмчетата по тила му настръхнаха. Освен ако тези, които са дошли тук не са се върнали обратно. Сервитъорката го разтърси от мислите му:
- Няма ли да си изберете нещо?
Итън плахо отвори кожения тевтер, който тя му подаде. В него имаше снимки на най-разнообразни ястия и питиета, от които можеше да ти потекът лигите. Реши да не рискува като си поръча нещо с прекалено много съставки. Задоволи се с яйца на очи и евтина бира, което накара сервитъорката пак да завърти очи. След като му донесе поръчката той я изгледа с недоверие.По яйцата ги нямаше характерните зелени неща, а бирата беше някак си необичайно безплътна и прозрачна.
Отпи плахо. Нямаше го усещането че нещо бавно се изсулва в корема му и беше наистина приятно на вкус. Надигна халбата и я изпи наведнъж.
- Превъзходно е! Излапа на бързо яйцата и се затътри след някакво друго момиче, показващо му пътя до стаята. Когато тя отвори една врата Итън ахна. Леглото беше огромно, меко и с хилиади възглавнички по него. Друго не му и трябваше да гледа. Като теглен от магнит се просна на леглото и моментално заспа. Сънуваше че има свой собствен университет под формата на златен дворец. Пода беше от мрамор, прозорците от кристал, пердетата от коприна. Навсякъде имаше красиви момичета в оскъдно облекло.Носеха палмови листа. Отвори очи и седна в леглото. Време беше да измисли как да отиде до уравновесения континент. Нямаше да е много трудно. Единственото което му трябваше беше да знае как изглежда някое местенце там, за да може да отвори дупка и да мине през нея. Обаче от къде можеше да разбере как изглежда континента?По лесно щеше да е ако направо отида до там...ПЕША...КРАЧЕТА...Ами да!БАГАЖА!Нямше начин туристът да не си носи поне една снимка на родината. Но къде ли беше? Нещо в главата му прещрака. С него сигурно беше и Ринсуинд, а некадърният магиосник обичаше спокойствието, точно затова винаги се озоваваше в центъра на бедата.Нещо му подсказваше че именно ту е центъра. Дръпна връвчицата над леглото. чу се глух звън и едно момиче мигновено отвори вратата и запали лампата.
- Сънували сте кошмар?- предположи
- Искам да ми дадете списъка на всички, които са посещавали страноприемницата от година насам.
- Съжалявам, но имаме списак само от последните две седмици
- И той става.Донеси го!

Nie moje6tite vodeni ot neznae6tite var6im nevazmojnoto za kefana neblagodarnicite