"Когато първите изследователи от топлите земи около Кръглото Море пристигнали в мразовитите вътрешности, те попълвали белите петна по картите си като хващали най-близкия туземец, сочели му някакъв далечен природен обект, говорейки ясно и високо и записвали това, което им казвал шашардисаният човечец. Така били обезсмъртени в поколенията атласи географски чудатости като "Просто Планина" , "Отде Да Знам Бе" и разбира се "Пръстът Ти Бе Глупак".("Фантастична светлина")

"- Луд ли е?- Нещо подобно. Но луд с много пари.
- А, тогава не може да е луд. Пожнавам тожи швят - ако шовек има много пари, той е просто екшентрик."("Фантастична светлина")

"Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да си ги спомняш, нали разбираш? Трябва да спреш. Всъщност никъде не си бил, преди да си се прибрал у дома."("Фантастична светлина")

"В края на краищата целият смисъл на историята с желанията е да се погрижиш клиентът да получи точно онова, за което е помолил и което всъщност не е искал." ("Ерик")

"ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ ТАЗИ СТРАНА? - Заради НеЗнанието. “Подозирам, че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото. Никой не знае как точно съществува Тази Страна. Как точно работи, и въобще работи ли или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна? В тази страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили." (из отговор на Тери Пратчет)

"Нима искате да ме убедите, че тази е измислила Изненадващата бананова супа?
- Опитахте ли я? - веднага избълва Леля.
- Опита я старшия печатар, господин Кропър.
- А той изненада ли се?
- Далеч не толкова, колкото се е изненадала госпожа Кропър." ("Маскарад")

"- Знаете какво означава някоя жена да носи островърха шапка, нали?
- Да, мадам. Означава, че нищо не виждам заради нея." ("Маскарад")

"Нещо в тази жена го безпокоеше. Не помнеше да е виждал името и в списъка на служителите. Тя обаче се навърташе наоколо, не умираше и правеше приятен чай."("Маскарад")

"- Няма да ви возя безплатно, бабичко. И нямам никакви дребни, но притеснителни болежки!
Баба пристъпи към него.
- А с колко искаш да се сдобиеш?" ("Маскарад")

"-Ваймс, разсъждаваш като истински полицай.
-Благодаря, сър.
-Нима. Аз да не ти направих комплимент?"("Глинени крака")

"Туй аз няма да го търпя и толкоз" (Баба Вихронрав)

"О, колко мил джентълмен сте да помогнете на една нещастна, стара жена! Ще пийна едно двойно уиски, благодаря." (Леля Ог)

"Иссссскам мляяяякоуу!" (Грибо)

"УУК?" (Библиотекаря)

"СЕГА Е ТВОЙ РЕД" (Смърт)

"Набеждават ме, сър, не бях аз" (Ноби Нобс)

"Винаги си избирай голям противник, щото е по-лесно да го уцелиш" (Коен Варварина)

"Гързон? Мучо вино затри те, краци яж. - Съдържателят, който не разбра дума, но беше добродушен човек и определено не заслужаваше да го наричат гързон, се усмихна на Леля. Той би се усмихнал на всеки с подобен неограничен питеен капацитет"("Вещици в чужбина")

"Леля Ог, една от най-големите оптимистки в историята, пристъпи навън, за да вземе всичко, което бъдещето можеше да предложи. За предпочитане в комбинацията с ром и банани" ("Вещици в чужбина")

"Когато Баба прецени, че Грибо е достатъчно облечен, кимна и се отдръпна.
- Маграт, можеш да си отваряш очите.
- Не съм ги затваряла.
- А трябваше" ("Вещици в чужбина")

"- Извинете, ъ, сър - каза той - За кого да обявя?
- ТУК СЪМ ИНКОГНИТО. - Икономът беше сигурен, че непознатия не проговори, но също така бе сигурен, че е чул думите.
- Ъ...добре...- изломоти той - Заповядайте тогава...ъ... - сети се - Маскировката е супер, сър" ("Вещици в чужбина")

"Казвам се Казанунда. Имам репутацията на най-великия любовник в целия свят. Какво ще кажеш? - Леля Ог го изгледа от горе до долу или поне от долу до още по-надолу.
- Ти си джудже - заключи тя.
- Размерът няма значение." ("Вещици в чужбина")

"Той се бие там вътре! - запелтечи, сграбчвайки капитана за ръката. - Съвсем сам? - попита капитанът. - Не, с всички! - изкрещя Нобс." ("стражите! Стражите!")

"Ефрейтор Нобс - грубо извика той - защо риташ хората, когато са паднали?
- Така е най-безопасно, сър - отвърна Ноби." ("стражите! Стражите!")

"В края на краищата, под обсада човек прави онова, което Анкх Морпорк винаги беше правил - отлоства вратите, пуска завоевателите вътре и ги обладава. Как се започваше? Тя като че ли очакваше нещо. Той сви рамене, после вдигна чашата си с вино и потърси някаква фраза. ЕДна пропълзя в диво резониращото му съзнание.
- За твое здраве, маце - каза той." (капитан Ваймс - "Стражите! Стражите!")

"Срещата на Ваймс с Патриция свърши като всички такива срещи - гостът си отиваше със смътното, но натрапчино подозрение, че току-що е отървал живота си." ("Въоръжени мъже")

"Тук си имаме работа с извратено съзнание. - установи Ваймс.
- О, не! Така ли мислиш?
- Да.
- Но...но...не може да си прав. Защото Ноби през цялото време беше с нас." ("Въоръжени мъже")

"Пускат ли кучета в закусвалните на джуджетата? - попита Ангуа.
- Не. - каза Керът.
- На шиш - беше версията на Гаспод." ("Въоръжени мъже")

ммм...следва...