Безценни, не мога да се съглася с теб и ще ти обясня защо.

Вярваш ли, че всички хора са скучни, сиви, потопени в ежедневието?
Аз не вярвам в това.
Знам, че има сивота, но заедно с това непрекъснато срещам цветни, щастливи, усмихнати, намерили хармонията хора. Тук.
Непрекъснато срещам хора, които мечтаят, вярват, надяват се (естествено тук можем да зачекнем въпроса, че всеки мечтае за нещо, друг е проблемът, че на теб едни мечти ти се струват незначителни, а други- не. но това е друга тема, така че я оставяме:)...

Вярваш ли, че в Средната земя ще се сблъскваш само с красота, с цвят, че там няма сивота?
Ако отидеш в средната земя и заживееш при хобитите, какво ще се случи? Махаме на страна адаптационният период, когато всичко ще ти бъде ново, странно, интересно, чудно...
Какво ще бъде ежедневието ти? Аз мисля, че не по-различно от това на баба на село- ще се грижиш за градината, ше отглеждаш животинки, ще се разхождаш из природата, ще похапваш по шест пъти на ден и вечер ще се прибираш в къщичката ти в земята... Същото можеш да направиш и тук. Ако го поискаш.

Аз вярвам (а доколкото успях да разбера и Галандро иска да ви убеди точно в това), че и тук и в Средната земя човек може да изживее пълноценен и различен живот.
Всичко зависи от нас самите.
Но ако останеш тук, ти не си обречена на сивота и скука, на безсмислие и живот без мечти и радост към дребните неща. Може би опасността е малко по-голяма, отколкото в Средната земя, но и там и тук нещата зависят от теб...
Всеки ден, непрекъснато срещам хора, които са сякаш взети от Средната земя- защото притежават качествата на нейните герои. И е нормално. Защото вярвам, че когато е описвал героите си, Толкин е имал пред очите си реални хора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите