ето тази, сър! сър! :

— Трябва да положат клетва, сержант.

— О! Ъ. Така ли?

— Да, сержант. Такъв е законът.

Сержант Колън видимо се притесни. Сигурно беше такъв законът, отгоре на всичко. Керът беше далеч по-добър в тези неща. Той знаеше законите на Анкх-Морпорк наизуст. Беше единственият. Колън пък знаеше само, че не се закле, когато постъпваше, а колкото до Ноби, най-близкото, което можеше да докара до някаква клетва, беше: „Я, майната му, да си поиграем на войници.“

— Добре, тогава. Всички вие, ъ-ъ, трябва да дадете клетва… ъ-ъ… и Ефрейтор Керът ще ви покаже как. Ти положи ли, ъ-ъ, клетва, когато постъпваше, Керът?

— О, да, сержант. Само че никой не ме попита, затова я положих пред себе си, мълчешком.

Керът се изправи и си свали шлема. Приглади коса. После вдигна дясната си ръка.

— Вие също си вдигнете десните ръце — каза той. — Ъъ… това е тази откъм Волнонаемен Полицай Ангуа, Волнонаемен Полицай Детритус. И повтаряйте след мен… — Той затвори очи, а устните му замърдаха за миг, все едно четеше нещо откъм вътрешността на черепа си. — „Аз запетайка скоба името на постъпилия скоба запетайка…“ — Той им кимна. — Кажете го.

Те повториха в хор. Ангуа се опита да не се разсмее.

— „… тържествено се заклевам в скоба бога по избор запетайка в който вярва новопостъпилият скоба…“

Ангуа не можеше да поеме риска да погледне Керът в лицето.

— „… да поддържам Законите и Порядките на град Анкх-Морпорк запетайка да служа на общественото благо запетайка и да закрилям поданиците на Негово наклонена черта Нейно скоба задраскай ненужното скоба Величество скоба името на действащия монарх скоба…“

Ангуа се опита да се съсредоточи върху една точка зад ухото на Керът. За капак на всичко, търпеливият монотонен глас на Детритус беше с няколко дузини думи след всички останали.

— „… без страх запетайка облага запетайка или мисъл за лична безопасност точка и запетая да преследвам злосторниците и да защитавам невинните запетайка като дам живота си ако е необходимо в името на споменатото задължение запетайка така че о скоба гореспоменатото божество скоба помогни ми точка Богове Пазете Краля наклонена черта Кралицата скоба задраскай ненужното скоба точка.“

Ангуа се успокои с признателност и чак тогава наистина видя лицето на Керът. Без съмнение по бузата му се процеждаше сълза.

— Ъ… така… това е, значи, благодаря ти — каза Сержант Колън след известно време.

— … за-щи-та-вам не-вин-ни-те за-пе-тай-ка…

— Волнонаемен Полицай Детритус, довърши си на спокойствие.