Е, аз пък не съм стигнал до Достоевски, но едно време залитах по разни философски течения и най-вече екзистенциализъм и съм прочел всичко, което можах да намеря на Сартр, издавано на български, а буквално преди седмица прочетох и "Процесът" на Кафка и не виждам нищо лошо хем да чета такава литература, хем да чета Хари Потър. 2-те неща не се взаимоизключват и аз в никакъв случай не мога да кажа, че книгите за хари примерно са някакви неща. които четеш ей така, като детективските романи - прочиташ го днес, а утре не се сещаш кой е убиеца. Напротив дори, тези книги и 7-те си ги препрочитам с кеф и всеки път ми харесват все повече и повече, а за това дали е приказка разказа за Хари Потър - еми доста пространствена приказка ще да е, каде 7 тома зае :) Аз се кефя на автори, които с въображението си грабват публиката. Да, ок има и течения в литературата като натурализъм, нео-класицизъм, може би и нихилизма влиза в тези течения, които описват нещата такива, каквито са, но за мен добрата книга е едно приключение, нещо, което ще остане в главата ми и нещо, което ще искам да прочета пак. А точно такива са всичките части на Хари Потър. Така че този поп...

I am the world that hides the universal secret of all times...