КОЙ Е БИЛ НАЙ-УДИВИТЕЛНИЯТ ЗООМАГ?

Добавяйки magus /латинската дума за "магьосник" / към корена на гръцката дума за "животно", Дж. К. Роулинг изковава термина "зоомаг": магьосник, който може да се превръща в животно, запазвайки въпреки това магическите си сили.
Способността за превръщане в животно е толкова стара, колкото и легндите. В келтската митология преобразяването в елени, глигани, лебеди, орли и гарвани е често срещано. Шаманите в различните култури на коренните американци често се преобразяват в животни, обикновено в птици.
Един от първите магьосници, показал това умение, е Протей от гръцката митология. Той бил слуга на Посейдон, бога на моретата. Протей бил надарен с особен талант: познание за миналото, настоящето и бъдещето. За нещастие, това означавало, че от него често искали да прави предсказания. За да избяга от хората, той бързо се преобразявал в най-различни животни и ужасяващи същества. За нещо, което променя формата си, все още се казва, че е "протеево". Оттук произлиза и Протеевата магия в "Ордена на Феникса", която Хърмаяни прави на галеоните, които членовете на Войнството на Дъмбълдор носят у себе си. Тази магия кара серийните номера на монетите да съобщават на членовете кога ще има сбирка. В съответствие с високото положение на Протей в митологията, Протеевата магия е наистина трудна: тя е нещо, което обикновено дори петокурстник в "Хогуортс" не знае. Останалите ученици са впечатлени.

ДВУБОЙ СЪС ЗООМАГОВЕ
За тази светкавична промяна на формата си спомня писателят Т. Х. Уайт, чийто роман "Мечът в камъка" разказва легендата за младия крал Артур и неговия учител Мерлин /чието име Уайт пише като "Мърлин"./ Мерлин се сражава с мадам Мим - един от най-живо описаните дуели в литературата:

Целта на магьосника в дуела била да се превърне в животно, растение или минерал, което да унищожи конкретното животно, растение или минерал, в който е избрал да се превърне противникът му. Понякога това продължавало с часове...
При първия гонг мадам Мим незабавно се превърнала в дракон. Това бил общоприетият начален ход и в отговор Мърлин трябвало да се превърне в гръмотевична буря или нещо подобно. Вместо това, той предизвикал доста голямо предварително объркване, превръщайки се в полска мишка, която била почти невидима в тревата, и започнал да гризе опашката на мадам Мим, докато тя се взирала във всички посоки в продължение на близо 5 минути, преди да го забележи. Но когато забелязала гризача, с две трепвания тя се превърнала в разярена котка.
Уарт /Артур/ затаил дъх, за да види какво ще е следващото превъплъщение на мишката - помислил си, че може би тя ще се превърне в тигър, който може да убие котката, - но Мърлин просто се превърнал в друга котка. Застанал срещу първата котка и започнал да прави гримаси. Това съвсем нестандартно действие до голяма степен извадило мадам Мим от равновесие, и й трябвала повече от минута да си възвърне самообладанието и да се превърне в куче. Още преди превъплъщението й да е завършило, Мърлин също се бил превърнал в куче от същата порода, застанало срещу нея.
Освен това описаният от Т. Х. Уайт Мърлин превръщал Артур в различни животни, за да го научи на уменията на всяко от тях.
-О, браво, сър! - извикал Уорт, започвайки да проумява плана.
Мадам Мим изпаднала в ярост. .. По-добре било и тя самата да промени тактиката си и да изненада Мърлин...
Била решила да изпробва уловка, оставяйки Мърлин да напада, започвайки с това, самата тя да приеме форма, в която да се отбранява. Превърнала се в клонест дъб.
Няколко сукунди Мърлин стоял объркан под дъба. След това доста дръзко -, както се оказало, прибързано - се превърнал в малка сивосиня птичка, която подхвръкнала нагоре и къцнала върху клоните на мадам Мим. Можете да си представите как за миг дъбът закипял от възмущение; но после яростта му станала леденостудена и изведнъж птичката се оказала кацнала не върху дъб, а върху змия. Устата на змията била отворена и птичката всъщност се оказала кацнала върху челюстите й. Челюстите се захлопнали само с миг закъснение и птичката, превърнала се в комар, избръмчала и излетяла в безопасност във въздуха. Мадам Мим обаче я била подгонила, и сега скоростта на състезанието станала объркваща. Колкото по-бързо нападателят можел да приеме дадена форма, толкова по-малко време имал беглецът, за да измисли превъплъщение, в което може да избяга от него, и сега преображенията се извършвали с бързината на мисълта.
Двубоят в "Мечът и камъкът" е вдъхновен от уелската легенда за Серидун и Талесиан.
Битката свършва, когато мадам Мим се преобразява в aullay - животно, приличащо на огромен кон със слонски хобот. Тя напада Мърлин, но той просто изчезва. Внезапно:

...започнали да се случват странни неща. Огромният кон започва да хълца, почервенява, видимо се издул, започнал да се тресе от кашлица, по него избили петна, той залитнал три пъти, върти очи и се стоварил с конвулсии на земята. Започнал да стене, да рита и казал: "Сбогом"...
Находчивият магьосник бил успял да се превърне във все още неоткритите микроби на хълцането, скарлатината, заушката, магарешката кашлица и пришките от сгорещяване, и от усложнението, предизвикано от всички тези оплакванияопозорената мадам Мим накрая издъхнала.

ПРАВИЛАТА НА РОУЛИНГ
Дж. К. Роулинг казва, че личността и характерът на човека са решаващ фактор за това, в какво животно може да се превръща. Веднъж тя казва, че самата тя би искала да се превърне във видра, тъй като това е любимото й животно. Както научаваме в "Орденът на Феникса", това е формата на покровителя на Хърмаяни. Това не е изненадващо, тъй като Роулинг казва, че Хърмаяни прилича много на нея.

Една голяма разлика между света на Роулинг и този, създаден от други автори, са ограниченията, налагани на зоомаговете. Според Роулинг, тази способност е стриктно контролирана от Министерството на магията, което води отчет за магьосниците, притежаващи това умение. В повечето други измислени светове, магьосниците могат да се превръщат в каквото животно поискат.
Навярно Роулинг си дава сметка за рисковете при приемането на животински образи. В "Куидичът през вековете" тя предупреждава: "Магьосницата или магьосникът, преобразили се в прилеп, могат да полетят във въздуха, но, тъй като имат мозък на прилеп, в мига, в който полетят, те ще забравят къде искат да отидат". Друга известна авторка, Урсула К. Ле Гуин, описва в една история, наречена "Светът на Землемория", какво може да се случи на невнимателните магьосници:

Като момче, и Огион като всички момчета си беше мислил, че ще е много приятна игра да може чрез съчетание от изкуство и магия да приемаш каквато форма поискаш - човек или звяр, дърво или облак - и по този начин да си играеш, превръщайки се в хиляди същества. Но като магьосник той беше научил цената на играта, а именно: опасността да изгубиш самия себе си, проигравайки истината. Колкото по-дълго човек остава в образ, който не е неговият, толкова по-голяма е тази опасност. Всеки начинаещ магьосник научава приказката за магьосника Борджър от Уей, който обожавал да приема мечешки образ и го правел все по-често и по-често, докато у него пораснала мечката, а човекът умрял, и той се превърнал в мечка и убил собствения си малък син в гората, а после бил проследен и убит. И никой не знае колко ли от делфините, които подскачат във водите на Вътрешното море, някога са били хора, мъдри хора, забравили мъдростта си и своята същност заради радостта от бурното море.

Точно такъв е рискът, с който Хари, често пъти прекрачващ обичайните граници, може да очаква да се сблъска. Но Дж. К. Роулинг казва, че Хари няма да стане зоомаг като баща си и кръстника си. Обучението отнема твърде много време, а той е твърде зает да се сражава с Волдемор.

Один, върховният бог в норвежката митология, е магьосник, който често се превръща в животни. Зевс, върховният бог в гръцката митология, прави същото в много легенди.

ДА ЖИВЕЕШ КАТО НАСЕКОМО

В "Орденът на Феникса" Роулинг представя нов вид магьосник, който може да променя вида си - Нимфадора Тонкс, която е метаморфмаг. Роулинг измисля тази дума по същия начин като "зоомаг". Тя съчетава "magus" бмаг/ с "метаморфоза", което на английски означава същото както и на древногръцки: да се променяш или преобразяваш.
Името на Нимфадора е препратка към същата идея. На пръв поглед, то може да напомни на читателите за нимфите - горски духове в образа на млади жени в гръцката митология. И точно както майката на Нимфадора Тонкс се казва андромеда, така и гръцките нимфи са свързани с една митологична Андромеда. Тази героиня, принцеса, била сурово наказана от бога на морето, Посейдон, когато нейната майка казала, че е красива като морските нимфи. С гръцката дума "нимфа" отначало наричали младите невести, които преминавали от един етап на живота в друг. По-късно учените използвали тази дума, за да опишат насекомите, преминаващи през процеса на пром4еняне на формата си.

Запомни, тишината е злато,
даже щом ни навява тъга.