Кралицата Майка / Фен клубове / Фентъзи

Време

Голи, равни брегове,
множество слънца и розово море.
Орденът на трите ешафорда,
тук е с мисията отговорна.
Тежки брони ни покриват,
здравите ръце железни люспи ги обшиват.
Няма милост,няма мъст.

Мисия !

Част от сложна, жестока
репродуктивна трансмисия.
Пуста цялата планета,
с едничка цел е тук и звездолета.
Играта!
дали готов съм за играта?
Хиляди сега сме тук,
гледаме безизразно,без звук.
Бляскат лъскави доспехи,
алебарди,пики ,арбалети......
Всеки срещу всеки.......
Тайничко целувам скришен амулет,
моля се за смелост.... и късмет.
А трепери моята ръка,
мечът днес тежи ми,
сякаш че отказва и една глава.
Стоим мълчим......
ще почне през нощта.
Ще има много кръв и гърчещи тела.
Един е нужен!
Неговата ДНК

Подбор!

Отраснах във прашен приют,
не помня да имаше майчина скут,
наказваха често със бой........
Веднъж ни взимаха кръв.......
така не разбрах..........
отведоха трима,и в тримата аз.......
Колко време мина от тогаз.....
Железни учители,железен лицей,
-ти трябваш им жив,ти трябваш,
но само -Герой!
Много,претръпващи години,
с песен за Нея изпращахме
последната звезда,
с песен за Нея
посрещахме утрото със всичките слънца.

Планета празна,равна....
гробище за хора със изтръгнати мечти,
мъже неизплакали детските сълзи.

Тихо скърцат доспехи и пясък,
не говорят обречени мъжки тела....
Орденът на трите ешафорда
поредната битка устройва в ноща.
CNN е вече тук,
правят последните проби за звук.........

Безизразни белязани сърца,
не виждали сълза лица......
Защо и кой създал е този ред,
кой крие смисъла,
държи под тежък гнет?

Млади,железни мъже,
само един няма да умре.

Бях на края,препъвах се в тела и мечове,ходех по тях,виждах очите им,чувах стоновете им.Нищо не трепваше в мен,затова бях роден,обучен,бях един от многото.А Тя беше една!Тук там под ризницата усещах мокротата на собствената си кръв,нямах сетива за болката,всички сетива бяха за Него!- Последния! На голямия светещ в нощта екран на който пробягваха какви ли не реклами за продукти носещи Нейното име ,горе в десният ъгъл стоеше числото 2. Компютър трескаво следеше жизнените параметри и ресурси на издъхващите и ранените,и щом сочеше числото 2 значи само две ръце можеха да помръднат меч.Само в кръвта и телата на двама са останали достатъчно сили за да е твърда десницата и непоколебима волята.Знаех, че в този момент милиарди талери като мощни потоци се вливат в залозите ту на единия ,ту на другия.Аз не знаех къде е той,нито той знаеше нещо друго освен че съществувам,мисля за него ,и го търся.Търсехме се един друг,всеки искаше да е пръв,нищо друго нямаше значение.От разпалените сценични огньове беше останала само жар,сетих се за един секрет останал още от първия ми Учител,знаех че ще го използвам някога,знаех!Стъпих по средата на една купчина жар .Силната болка като токов удар изтри други болки,мисли и умора -извика и предизвика нова воля и устрем .Извиках!Извиках не толкова от болка,а от Силата изригнала като следствие борбата на Болката да надвие Волята отглеждана във времето с предишни болки в мен.
Предизвиквах го!И той нямаше друга цел освен мен .Боят щеше да е кратък ,при толкова автоматизирани движения и школувани рефлекси само нещо ново ,нещо творческо би изненадало .Видях го! Не! първо го почувствах! Една стрела се заби в ябълката на лявото ми рамо толкова силно че видях лъщящото острие да стърчи през ризницата пробило я на влизане и излизане.Посоката беше ясна ,растоянието също,това че тичаше след изстрела също!Без да се замисля и миг,с усет изграден в годините които живях с желязна плътна пред очите маска,хвърлих копието в тъмното може би в най важното си хвърляне.Чух го!звукът ми каза доста,имах поне още няколко секунди в повече .Счупих върха на стрелата от рамото си и я измъкнах,не знам дали болеше .Погледнах екрана -числото в ъгъла още беше 2 някаква красавица рекламираше нов модел от така познатите възглавници с енцефало излъчвател за еротични сънища с Нея.Може би щях да си купя,може би.Захвърлих арбалета защото честа не ми позволяваше щом съм използвал копието да ползвам и арбалета.В този момент погледнах екрана и видях само числото едно-компютрите бяха изчислили че жизнените му ресурси водят шансовете му до нула ,а може би е вече мъртъв.Част от екипажа на звездолета явно спечелили от залозите си и този развой на нещата стреляха с илюминации .Извървях бавно десетината крачки.Паднал беше на колене,копието се бе забило в бедрото и бе строшило бедрената кост,кракът му неестествено стърчеше напред отпуснат върху земята.Добър боец,не заслужаваше да умре така,с върха на меча повдигнах шлема му и той падна на земята.И операторите на CNN стреляха с гирлянди разноцветни искри в небето -може би ще си тръгнат богати.Видях очите му в отблясъка на гаснещи огньове и илюминации,не видях страх,не видях покорство,нищо не видях.Въртолета със реещия се лъч на прожектора наближаваше търсейки да заснеме последната сцена-епилог.Трябваше да изляза от бойното поле с Главата, с главата на най достойния опонент.Той знаеше това.Най лесното движение,движението подпечатващо триумфа,движение без което всички залози се обезмисляха и правилникът отчиташе играта като несъстояла се, а това щеше да натъжи Нея.........................................................................
................................................................
.........................................

Наведох се над него и взех арбалета му.Дишаше тежко от загубата на кръв.Не гледаше със страх.Никога не забравих този поглед.Никога не забравих този човек.
Снимаха! Снимаха от не повече от двадесет метра.
Чакаха! Всички чакаха!
Опънах тетивата,а нещо в мен ридаеше ,стрелата се заби в гърдите на пилота през отворената за камерата врата .Вертолета рязко се наклони на страна,витлото удари няколко пъти земята а с това и насече множеството тела.
Избухна в ярък пламък и взрив.Огънят опърли косата и обгори лицето ми.
Плачех ,плачех с меч в ръка.
От малък изковаваха силата в мен.От малък знаех че истинските мъже не плачат.
Нещо се счупи в мен,нещо изпращя.
Тела горяха всред отломките.Сирени виеха в нощта.Знаех ,че след секунди ще пуснат ТО.
Знаех ,че съм обречен! Това спря сълзите ми. Озверях !
..................................................
.....................................................

Затичах се в тъмното покрай река от бавно плъзгащ се живак.Забих ножа в бедрото до опознавателната капсула и бъркайки с пръст я измъкнах навън.
Смених курса .Никой не знаеше какво е ТО ,но бяхме чували че не оставя оцелели.
Нещо в мен ме подсети да стоя далеч от живачните реки.А може би ТО живее в тях?

.............................................................................
..................................................................
Сега съм вече стар ,много пъти съм разказвал за всичко което преживях преди да срещна гаринчите ,и за всичко което се случи след като разбрах от тях какво е Кралицата Майка. Сега съм щастлив че успяхме.
Но не мога да забравя онзи,неговият поглед .Не мога да забравя чувството че плача вътре в себе си,че плача като водопад вътре в себе си.
Сега е друго ,но трябваше да подменим и спомените.Да сменим миналото се оказа най компромисният вариант.Никой не трябваше да страда съпреживявайки миналото-знаейки за него,никой !
Утре ще продължа,всъщност интересните неща още не съм ги започнал.