Re: Даймио / Фен клубове / Фентъзи

След преработка...

----------------------Даймио-----------------------------

Слънцето клонеше към заник и сенките вече се удължаваха.
Камъните бяха напечени до червено и добавяха своя дял от
жар към топлината наоколо...
Ягу се биеше вече от часове и спареното му тяло, вътре в
лакираната му броня, крещеше за отмора, покой и разни
други, разсейващи вниманието дейности. Две рани на лицето
и бедрото грозно сълзяха и боецът се опитваше да не мисли
за тях. Думичката болка добиваше вече нови измерения.
Езикът му облиза напуканите устни, не намери желаната
влага и се върна зад волево стиснатите зъби. Капчица пот
се сбра над веждата и се спусна на вадичка, оставяйки
мазна диря по пътя си. Но неприятелите не можеха да се
зарадват на гледката на уморен войн, на тях им бе пре-
доставен единствено изгледа от страховития му боен шлем
- обикновенно, метално гърне с пръстени, които да защитават
врата отзад и отстрани. Необичайното в шлемът бе спускащия
се визьор под формата на зловещо ухилен череп, а ефектът от
гледката бе подсилен с прясно намазана бяла вар... Изпод
маската, очите на боеца блестяха от някаква необичайна
светлина, а устните му помръдваха, докато умът му повтаряше
наставленията на учителя Майджиши:
- Болката е илюзорна, тя не съществува. Аз съм същество
изтъкано от воля, волята е всичко, волята това съм аз!

Два извити рога се поклащаха над върха на хълма и
Ягу бе вперил поглед в поредния си противник. Светът за
него съществуваше само във видимия отрязък през визьора на
шлема, в образа на врага и в меча стиснат в десницата...
Войнът отсреща поддържаше стойката на опитен боец,
а резките и цепнатините изрязани по бамбука на бронята му
свидетелствуваха, че този ден не е бил никак лек и за
него, a също така бяха доказателство, че доста противници
не бяха преживели срещата си с този "рогат" боец...

Самураите стояха напрегнати и се изучаваха, не бързаха,
времето сякаш бе спряло...
Очи се гледаха в очи, погледите изгаряха, а остриетата
на мечовете хвърляха отблясъци по скалите наоколо...
Устните на боеца отсреща помръднаха и магията на мига се
разтвори като илюзия във времето, каквато всъщност си
беше...
- Дайшимо Минамото сан ти предоставя честта да умреш
от ръката му! - гласът прозвуча глухо и някак далечно,
сякаш смъртта наистина се бе протегнала над двамата и
в момента правеше своя избор.
- Генерал Ягу но Имагава но Миновара сама, даймио* на три
провинции сам налага волята си и го прави с това тук!
- десницата с меча потрепна и острието просветна, сякаш
стоманата бе потвърдила правотата на думите му.
Бедрата на Дайшимо се напрегнаха, а кракът му се вкопа
в земята. В отговор рефлексите на Ягу се задействаха.
Тялото му отдавна бе изопнато като пружина и вените по
ръцете и краката му бяха набъбнали от притока на кръв, а
мускулите му си знаеха работата. Катаната** описа посичащ удар
отляво-надясно. Дайшимо се гмурна напред и надясно под
острието, в опит да излезе странично, но ударът бе само
залъгващ и в момента, в който ръката стигна мислената точка
описваща половин окръжност, китката умело се изви и обърна.
Тялото се извъртя наляво придавайки допълнителна сила на
замисления удар и мечът се изтреля в нова дъга, но на обратно,
този път отдясно-наляво, идвайки отдолу-нагоре. Силата на удара
бе утроена от натрупаната инерция, а скоростта на движението
напомняше на връщаща се пружина. Отстрани полета на острието
напомняше на поклащащата се и после връхлитаща кобра..
Чу се глух звук и един предмет подхвръкна във въздуха,
издрънча при срещата си със скалите, след това се отърколи,
докато се спря между два камъка... Предметът бе заоблен и
представляваше самурайки шлем с извит над челото полумесец
под формата на рога. Тялото, от което обектът се бе отделил
постоя за миг изправено, сякаш задаващо си въпроса - случи ли
се нещо? След което мускулите се отпуснаха и торсът се свлече
в краката на победителя...

Слънцето вече залязваше, прилично на огромен златен диск,
плашещ в своята красота и съвършенност. Ягу сама бе замръзнал,
във фокуса му, в края на последното си движение и фигурата му,
на върха на хълма, с протегнат напред меч и присвити колене
хвърляше дългата си сянка на метри напред.
Ягу се раздвижи и свали шлема си. Опушеното му лице, едновременно
покрито с прах и мокро от пот, с кървяща отдясно мокра рана се
наслади на вечерния бриз. Очите му обаче гледаха втренчено напред,
а погледа в тях бе празен. Този ден бе толкова дълъг, а утрото бе
започнало с надежда...

*********************************************************

С изгрева те бяха тръгнали нагоре, гора от копия с гордо
развяващите се флагове на кандидат шогуна*** Ходжо, Имагава и
съюзниците им, водени от своя даймио - Ягу но Имагава...

Над равнината се чуваше свистене и облаци от стрели закриваха
слънцето. Хората падаха с дузини, но следваха своя Даймио.
Доказалите се и опитни самураи, облечени в брони и видели не една
битка заемаха предните редици и формираха наточен, стоманен клин в
центъра. Зад тях крачеха редици от новобранци и привлечени ронини****.
Въоръжението и опита им бяха съмнителни... Бронираните самураи
крачеха твърдо и "събираха" стрелите. Дългите два лакътя пръчки
отскачаха от броните и стегнатия им строй. Тук там бойци се
навеждаха и повече не се изправяха... Стрелите жилеха смъртоносно,
хора се гътваха и другарите им ги прескачаха. Склонът скоро се
покри с повалени тела със стърчащи от тях пръчки...

Горе наредени на билото чакаха елитните копиеносци на Хидейоши.
Опитни, калени в не един поход бойци стояха, свели зловеща стена
от копия, докато стрелците зад тях пращаха облак след облак летяща
смърт...

Осем пъти Ягу бе повеждал войските си под градушката от стрели и
осем пъти ронините отзад не бяха издържали на сблъсъка с
копиеносците и се бяха огъвали. След това отново и отново всички
бяха пъплили по склона на хълма изложени на милостта на боговете и
стрелите. Деветия път дали боговете им се бяха усмихнали или стрелите
привършили, но част от стоманения клин някак си бе успяла да се
закрепи на върха на хълма. Застанал там, в центъра на вклинилите се
боици и заобиколен от своите хатамото***** Ягу бе успял да разшири
пробива. Копиеносците се бяха стълпили около своя вожд и победоносно
тръгнали напред. Фронтът на бойците на Хидейоши се бе огънал и
клането започнало. Бойците около върха на клина бяха паднали под
остриетата и постлали земята с телата си, а тези по фланговете се
бяха разпиляли в позорно бягство. Хълмът бе завзет!

Времето бе минавало, но помощ не бе пристигнала. Армията беше отъняла, но
никой не бе заместил падналите...

Подкрепление беше дошло, но не и за Имагава... Флаговете се бяха
развели над нови, безкрайни редици от неприятели и Ягу бе усетил как
корема му се свива с появата на новото войнство... Проклетият хълм
бе полегат от обратната си страна и сякаш бе създаден от
природата за да довърши надеждите на клана Имагава. Стрелци те
нямаха и посрещнаха страховитата фаланга, на гърба на хребета, с
блеснали погледи и насочени копия...

Контраатаките бяха страшни. През целия ден остриетата се бяха
сблъсквали, редиците изтънявали, войните се бяха били с огромно
ожесточение и с всеки паднал свой самурай, Ягу бе усещал как нещо в
него бе умирало. В гърдите му бе забушувал див гняв, в гърлото му бе
заклокочило нещо животинско и той се бе хвърлил в най-голямото меле.
Надеждите му бяха умирали една по една и той бе пожелал за себе си
смъртта на истинския воин. Старицата обаче правеше изборът си сама и
макар да бе на една стъпка зад него, отказваше да го вземе...

Дори и монасите-войни се бяха стъписали пред него. Фигурата увенчана
с колоритния шлем бе отказвала да падне и много велики войни лежаха
повалени в краката и'. Група от неприятелски бойци бе решила, че е
назрял момента да приключат с водача на противника. Войните бяха
изолирали даймио и се скупчили около него. Там един висок самурай бе
успял да го промуши с копието си през набедреника. Войнът бе натиснал
и завъртял дръжката на копието. Върхът на острието се бе отчупил и
останал вътре в раната. Болката обаче бе имала неочакван ефект. Тя бе
придала на Ягу нечовешка сила. Имагава бе изкрещял ужасяващо и пред
очите му бе притъмняло. Но дългите години обучение и изградената
стоманена воля бяха оказали своето влияние и крясъкът бе преминал от
вой на обреченост в ужасен рев Банзай******. Мускулите се бяха
напрегнали и издули от усилието и войнът бе отърсил скупчилите го
врагове. После с помитащи движения около себе си с катаната, даймио бе
насякъл на парчета заобиколилите го противници. В резултат дори в
душите на последователите на Бушидо******* се бе загнездил страх.
Разбудил се бе някакъв първичен ужас пред този колос, надянал маската
на смъртта. Страх пред блесналия му поглед, загатващ за вселил се в
него демон. Боец, който убиваше наред, а сам не падаше. Никой обаче не
бе отстъпил и редиците бяха изтънявали и изтънявали, докато накрая
Ягу бе останал сам...

******************************************************************

- Е, превзех хълма!И сега какво, сам ли да го задържа? - с
насмешка промърмори Ягу.
- Ако бях получил поне едно подкрепление, поне едно, но карма*******.
Имагава тръсна глава и прогони лошите мисли, които напираха
за съюзника му Ходжо.

Ходжо си владееха Кванто - осемте провинции, оризищницата на
Япония и си бяха неуязвими зад планините и големите реки на
своите владения.. След пет години биха могли да опитат отново!
Мечтата на един даймио умираше тук и сега, в едно със залеза
на слънцето...
Ягу бе преценил, че шансът си заслужава и се бе присъединил към
плановете на великия клан Ходжо. Рискът бе ужасен, много малки
кланове бяха заличени в продължаващите вече двеста години между-
особици, но наградата си струваше... Ако бяха успели той щеше да
получи наследствените права над провинциите Мино, Шинано и Суруга.
Имагава биха обединили под своя власт хомогенна територия от шест
провинции, които можеха да се отбраняват много-лесно стратегически.
Това би превърнало клана в сила от първа лига, такива каквито бяха
Ходжо, а не само в по-малкия партньор. След десет години те биха
могли да изправят сто хиляди копия, да привлекат съюзници и сами
да се опитат да грабнат трофея... А сега мечтите на един по-малък
клан бяха погребани на върха на един прокълнат хълм, а смъртта бе
отказала да прибере виновника. Честта да падне днес в битката му
бе отказана...

В равнината настъпва ново раздвижване - конници напират в кариер
към хълма, но посоката, от която идват означаво само нов враг.
Имагу Самарата, даймио на Шинано и "любим" първи братовчед на Ягу
се бе присъединил към врага и сега конницата му напредваше към
незащитения поради липсата на цяла армия копиеносци десен фланг
на Ходжо - или поне така си мислеше Ягу. Имагу като опитен в
политиката "лешояд" бе изчакал настрани крайния резултат от битката
и сега се присъединяваше, с гордо разветите си знамена към победителя.

Мрачна усмивка пробягва по устните на Имагава и мислите в главата
му са в унисон с нея:
- Знаех си аз, че това недорасло хлапе Ходжо ще се провали.
Поне се погрижих сина ми Йеасу да не е тук и половината ми армия
избегна клането. Родът ми ще продължи, а армите ми ще задържат
яростта на Хидейоши на бродовете. Имагава и Тотоми ще оцелеят.

Лоша карма ме преследва, но аз я отклоних от рода си.
Никой не ще възпее делата ми. Нямам секундант, но карма.
Готов съм, стихът ми също - уморена усмивка, бавно се
заформя над напуканите устни...

Лятото горещото отмина
делото остана
Срещам кротко есента
вятърът разнася песента

Ръката на даймио бавно се протяга към дръжката на късия
меч и пръстите и' се сключват твърдо около нея...

-----------------------------------------------------------
РЕЧНИК:
-----------------------------------------------------------
Даймио* - титла на независим владетел на една или повече
провинции; в зависимост от мащаба на владението може да
се приравни с титла от херцог до крал.

Катана** - по-дългия самурайски меч; меча за убиване.

Шогун*** - владетелят на средновековна Япония, заповядващ от
името на Императора; в действителност по това време императора
е нямал реалната власт и е зависил изцяло от милостта на Шогуна...

Ронин**** - самурай без господар.

Хатамото***** - доверен телохранител на владетел.

Банзай****** - Боен вик на самураите.

Бушидо******* - Морален кодекс на война-самурай; армиите
съставени от изповядващи кодекса бойци са представлявали
страховита бойна сила; самураите НАИСТИНА са падали до един,
но не са отстъпвали при никакви обстоятелства.

Карма******** - съдба; така е било отредено...

С дай-катаната дерзай Банзай!
Направи го!
Самурай бъди до край...