Избор (hose) / Фен клубове / Фентъзи

Избор

Замислено си почиваше в небитието. И този живот отмина. Оставаха му още само пет. И край... на преражданията. Погледна си записките - този трябваше да е тежък. Огледа се за подходяща възможност. Една жена сега раждаше в азиатската пустиня. Съвсем сама, през ноща. Не е зле, като начало. Тъкмо се канеше да се потопи в измерението наречено живот, и чу глас:
- Изобщо не си и помисляй! Вече съм го резервирал.
До него стоеше стара душа и го гледаше враждебно.
- Досега все се прераждах в богаташки синове, пророци и царе. И ако не поема сега този тежък кръст, Бог ще ме накаже с допълнителни прераждания. Така, че...
- Няма проблем, добре. Отиди.
- Ех... щастливец си ти, като те гледам. Вече си минал трудните пререждания.
- Не... нищо особено. Едно самоубийство, два пъти нещастна любов, а сега последно бях убит при атентат.
- В Близкия Изток ли?
- Да
- Това и аз го преживях. Бях президент на една от враждуващите страни. Проведох две мирни конференции, и ме застреляха в гръб.
- Боля ли много?
- Не... не повече от обикновенно. Хайде, детето се ражда.
И изчезна. “Да...” - помисли си. Напоследък стана трудно дори да се преродиш. Огледа се за нова възможност. Съвсем скоро, щеше да види бял свят момиченце, в болница в Париж. Родителите бяха бедни, което бе добра предпоставка за тежък живот. Но града предоставяше широки възможности. Знаеше вече от опит. Преди две прераждания, бе селско чедо, от предградията. Но градът се разрастна и той бързо натрупа състояние, от производство на вино. В крайна сметка, умря като аристократ, в огромна къща, заобиколен от просълзени деца и внуци. “Не...” - реши. “Трябва да намеря нещо наистина тежко!”
- Здрасти отново!
Обърна се. За своя изненада, видя отново същата душа.
- Какво стана?
- Абе... жената умря при раждането. А нали бе сама в пустинята... живях едва няколко часа. Не ми върви напоследък. А ти?
- Търся подходяща възможност.
- Я, виж! В южноамериканската джунгла се ражда дете. Племето ходи голо и обработва земята на ръка. Отиваш ли?
- А... не. Вече съм бил там.
- Труден ли е животът?
- От гледна точка на цивилизацията - да. Но те практически не познават парите. Живеят близко до земята, без предрасъдъци. Наистина, не познават и удобства, като банята, но не познават и бюрокрацията. Раждат се и умират естествено.
- Звучи интересно. Отивам
И отново изчезна. Проследи какво ще се случи. Детето се роди здраво и силно. Но бе вторият син, на вожда на племето. “Наистина не му върви” - помисли си. “Пак се роди с привилегии.”
Въздъхна. Всеки следва съдбата си. За пореден път започна да търси. В далечна провинция на Китай, се раждаше дете. Майката бе проститутка. “Добре...” - замисли се. “Тези жени обикновенно захвърлят децата си. Ще опитам...”
Пропадна.
Допир... усещане... викове... кръв... светлина...

Странно. Осъзнаваше се, но не бе мъртъв. Усещаше двойнственост. Духът му още възприемаше и земната действителност.
Не се бе излъгал. Жената захвърли детето, веднага след раждането. Просто го изостави в гората. Цели две денонощия остана само там. Намери го будистки монах, минаващ наблизо. Бързо грабна бебето и го отнесе в манастира. Бе на границата, когато Учителят успя да го възкреси. Никога не узна кой е баща му. След смъртта на Учителят, остана в манастира и прекара живота си в труд и самовглъбение. Сега си отиваше. Двойнственото усещане, бе просветлението, което го учеха, че ще постигне миг преди смъртта. Монасите се бяха събрали около него, запалили свещи и четейки сутри. Свързващата го нишка постепенно отслабна, и... се скъса. Полетя към светлината, сля се нея и изчезна. Превърна се в чисто сияние.